— Като говорим за вълка… Съобщението е от Леспас и Нора — обясни той. — Интересно… Говорили с една от старите ни връзки. Той открил, че машина, която можела да се използва за изработването на системи за биологични оръжия, била изпратена до фабрика в центъра на Балтимор вчера. Имам адреса. Мисля, че ще отида да го проверя — каза Хари и се обърна към Перес. — Заведи Фелисия на безопасно място и…
Перес поклати глава.
— Идвам с теб.
— Това не е твоята битка, Джак.
— Става дума за терористи. Битката е за всички нас. Идвам с теб.
— Сигурен ли си?
— Няма да отиваш никъде без мен.
Мидълтън му кимна с обич. После дискретно извади глока от колана си и провери мунициите.
— Нямам достатъчно патрони. Дай да видя беретата.
Перес му подаде оръжието си. Мидълтън погледна пълнителя.
— Разполагаш с дванадесет и един в цевта. Ще взема назаем три-четири.
— А, няма нужда да ми ги връщаш — мрачно отвърна зет му, после се усмихна. — По-добре ги дай на Фауст.
Мидълтън се засмя.
Излязоха от ресторанта и изпратиха Камински до един хотел наблизо. Мидълтън й даде пари и я посъветва да се настани и да стои далеч от хорските погледи, докато не й се обадят.
— И аз искам да дойда — запротестира тя.
— Не, Фелисия.
— Вуйчо ми е мъртъв заради този човек.
Той й се усмихна.
— Това не е в твоята област. Остави го на експертите.
Тя кимна неохотно и тръгна към входа на хотела.
Мидълтън се настани на шофьорското място в колата на Перес и подкара бързо. Настилката ставаше все по-лоша, паветата се показваха изпод износения асфалт.
— Доставката е била до улица „Еликот“ номер 438. На около километър и половина оттук — каза Мидълтън и погледна надясно.
Перес клатеше глава и се усмихваше. Тъст му присви любопитно очи.
— Какво?
— Смешно. Ти и приятелите ти.
— Кой? Леспас и Нора?
— Да.
— Какво имаш предвид?
Гласът на Джак бе изпълнен със сарказъм.
— Би трябвало да сте много добри в работата си. А ето, че сега преследваш фалшива следа.
— За какво говориш?
Беретата се появи светкавично. Мидълтън потръпна, когато усети дулото на врата си. Зет му взе глока, метна го на задната седалка заедно с мобифона на Мидълтън, после разкопча предпазния му колан.
— Какво ти става? — ахна Мидълтън.
— Системата на газа беше доставена във Вирджиния, а не в Балтимор. Ние я закарахме дотам. Каквото и да има на улица „Еликот“, то няма нищо общо с нас.
— С нас? — прошепна Мидълтън. — Значи си с тях, Джак?
— Страхувам се, че е така, татенце. Завий надясно. После карай направо към брега.
— Но…
Черният пистолет закачи ухото му.
— Веднага.
Мидълтън изпълни нареждането и закара колата до безлюден кей, обграден от стари складове. Перес му заповяда да спре, после, без да отмества пистолета от тъст си, го накара да слезе от колата и го бутна през някаква врата.
Фауст вдигна очи, сякаш посрещаше закъснели за купон гости. Беше издокаран в гащеризон и дебели ръкавици и стоеше до работна маса, отрупана с инструменти, тръби и електронни и компютърни части. Наблизо стоеше пале с газови бутилки. Бяха около петдесет. Всичките имаха етикети, на които на шест езика пишеше: „Биологична опасност“.
Фауст кимна към Мидълтън и каза:
— Претърси го.
— Вече го…
— Претърси го.
Перес изпълни заповедта.
— Чист е.
Мидълтън поклати глава.
— Не загрявам. Джак очисти Начо.
Фауст се намръщи.
— Трябваше да пожертваме тоя мазен дребосък, за да повярваш на господин Перес и да ни предадеш истинския шифър. Съмнявах се, че ще бъдеш откровен с мен.
— И не е бил — потвърди Перес. — Твърдеше, че не мислел ясно, но съм сигурен, че просто е излъгал. Но ми обясни как да действаме.
И предаде на Фауст думите на Мидълтън за настройването на ла и използването на прост камертон за дешифриране на формулата.
Фауст кимна.
— Не се бях сетил за това. Разбира се.
— Значи спасяването ни от Джак в хотела беше част от плана? — попита Мидълтън.
— Да.
— Какво става, по дяволите?
— Аз съм просто бизнесмен, полковник. Светът на тероризма вече е различен. Прекалено много списъци с наблюдавани лица, прекалено много компютри, прекалено много наблюдение. Човек трябва да търси външна помощ. Бях нает от патриоти и идеалисти, които защитават културата си.