— Така ли описваш етническото прочистване?
Фауст се намръщи.
— Според тях това е защита от омърсяване. Вие нахлухте в страната им. И ще си платите за това. Сто хиляди души ще платят.
— А ти, Джак? — разгневено извика Мидълтън.
Младият мъж се засмя мрачно.
— Аз си имам свои собствени идеали. Изразени в цифри. Ще изкарам десет милиона, че те държах под око и им помогнах. Да, завърших право и се отказах от семейния бизнес… И това беше най-голямата грешка в живота ми. Законна работа? Глупости — изсумтя той презрително и се вторачи в тъст си. — Виж се, господин Хари Мидълтън… Звездата на военното разузнаване, музикалният гений… Фауст те размота из целия свят, сякаш те водеше на каишка.
— Джак, няма време — прекъсна го Фауст. — Ще опитам с промяната на формулата. Ако свърши работа и вече не се нуждаем от господин Мидълтън, можеш да се погрижиш за него.
— Джак, готов ли си да убиеш толкова много хора? — попита Мидълтън.
— Ще даря част от десетте милиона на някоя благотворителна агенция — ухили се Джак. — Или пък няма да го направя.
После замълча и наостри уши. Фауст също вдигна глава и се вслуша.
— Хеликоптер — промърмори Перес.
— Не, два са. Чакай, три — поправи го Фауст и изтича до прозореца. — В капан сме! Полиция! Войници! — Той се вторачи в Джак. — Ти си ги довел тук!
— Само изпълних това, за което се споразумяхме.
Мидълтън чу ръмженето на двигатели на джипове, приближаваха се бързо. Прожектори осветиха околността.
Фауст натисна някакъв бутон на стената и складът потъна в тъмнина. Мидълтън се хвърли към врага си, но го видя да тича към ъгъла, където отвори някакъв капак и изчезна. След секунди се чу двигател на моторница.
„Мамка му“, изруга Мидълтън, натисна бутона и лампите светнаха. Той изтича до капака и се опита да го вдигне, но Фауст го бе заключил отдолу.
Перес насочи пистолета към Мидълтън.
— Не мърдай, Хари. Ти си билетът ми за измъкване оттук.
Мидълтън не му обърна внимание и тръгна към вратата на склада.
— Хари! — извика Перес и се прицели в главата му. — Няма да повтарям!
Очите им се срещнаха. Перес натисна спусъка. Щрак.
Мидълтън извади шепа патрони от джоба си и му ги показа. Докато се преструваше, че взима назаем само три-четири, бе извадил всичките, както и онзи от цевта.
Очите му приковаха младия мъж.
— Помниш, че получих текстово съобщение, нали? — попита той. — Не беше от Нора и Леспас. А от Чарли. Зеления фенер. Това е паролата ни за спешни случаи. Тя ми съобщи кой всъщност ме заплашва. Ти, Джак. Знаех, че ще ме отведеш до Фауст. Затова писах на Нора и Леспас и им казах да ме проследят от ресторанта.
Мидълтън скочи напред и стовари юмрук в челюстта на Джак, после взе пистолета, зареди го и се прицели в зет си.
— Хари, недей! Просто се преструвах. Участвах в играта, за да разбера кой е замесен. Аз съм патриот.
— Не. Ти си предател, готов да убие сто хиляди души… — възрази Мидълтън и сведе очи. — Сто хиляди и един.
— Един?
— Внук ми. Чарли ми каза какво си направил. Как можа? Как?
Перес отпусна рамене. Погледна в земята и се отказа от лъжите.
— Бебето не подхождаше на новия ми стил на живот.
— Чарли също не подхождаше, нали? Какво очакваше да направи? Да се самоубие след загубата на бебето?
Джак не отговори. Нямаше нужда. Мидълтън го сграбчи за яката, натисна го да коленичи и притисна дулото в челото му. Пръстът му потръпна на спусъка.
„Този тип уби внук ти и щеше да убие дъщеря ти. Във война сме и той те нападна…
Никой няма да тъжи, ако го очистиш. Убий го! Веднага. Преди някой да влезе.“
Перес се ококори ужасено.
— Моля те, Хари. Моля те…
„Зелена риза, зелена риза, зелена риза…“
Мидълтън отпусна пистолета и блъсна Перес по очи на пода.
Вратата се отвори. Десетина войници и мъже в униформените якета на ФБР нахлуха в склада. Агентите сложиха белезници на Перес. Екипът за биологична опасност — приличаха на космонавти в защитните си облекла — се отправи към газовите бутилки и оборудването на масата и ги провери със сензори. След няколко минути водачът на екипа съобщи:
— Нищо не е било смесено засега. Няма опасност.
Влезе прошарен мъж с майорски нашивки. Майор Стенли Дженкинс. Беше се навъсил.