Натали се намръщи:
– Това е опорочаване на една идея от хората. Как можеш да стоиш тук, на няколко крачки от тялото на Спасителя, и да бъркаш злоупотребата с власт и вярата в християнството? Как няма да те измъчва съвестта?
– Това е мой проблем, не твой. С всичката си власт и с парите си тази организация ще решава дали това тук ще остане в тайна или не. И ви казвам, че ще предпочете да го запази в тайна. Аз няма да мога да повлияя на решението ѝ. Нито пък вие. Ако приемете, че съм прав, единственият въпрос, който остава, е дали да спечелим пари от това или не. Мисля, че в това отношение доктор Франк е абсолютно прав. Да не мислите, че той иска да контролира Църквата? За какво мислите, че е всичко това? Да не смятате, че иска тези тленни останки за себе си? Глупости. Той иска това, което искат всички. Но видя възможност да се възползва, като просто направи така, че да се случи нещо, което и Църквата иска. Така всички печелят. Църквата ще запази тайните си. Франк ще натрупа огромно богатство. Църквата ще му плати, за да се скрие, и няма да се пазари за сумата. Цифрата няма значение. Защото това е бездънна яма с пари. Всички ще спечелят освен мен. Отне ми известно време, за да си дам сметка, че мога да изпълня задачата, която Църквата ми възложи, и в същото време да се обогатя.
– Значи всичко това е за пари, така ли? – възмутено възкликна Стивън.
– А кое не е? – чу се глас от входа на пещерата и пред тях изникнаха два силуета.
38
Морбиъс Франк влезе в пещерата, като бършеше мъртвешки бледото си лице с копринена кърпичка. Широкополата му шапка беше небрежно килната назад, с което приличаше на смъртта, излязла на сафари. Държеше пистолет "Глок 17"с дълъг заглушител, зловещо насочен към тях. Сиа Амиери стоеше до него, близо до подиума с трънения венец, и на фона на огромното му туловище господарят му приличаше на джудже. Франк бързо огледа обстановката, после се взря по-внимателно във венеца и в плочата под него. Направи крачка натам, но спря, сякаш се боеше да я докосне. Погледна надписа и кимна:
– Аха… значи легендите са верни. Наистина съществува. Но както в много други случаи, действителността много се различава от приказките. Оказва се, че са само няколко думи – измърмори, сякаш сам на себе си.
– Кой, по дяволите, сте вие? – попита Натали почти със страх, защото предугаждаше отговор.
Франк я огледа изпитателно.
– Леле, какво очарователно цвете си била, красавице. Нека да се представя. Аз съм доктор Морбиъс Франк. А това е моят сътрудник господин Амиери. Приятно ми е най-сетне да се запознаем лично. Чувал съм много за теб, но на живо си още по-прекрасна. Как само ни разиграваше последните дни.
– Значи ти си мръсникът, който уби баща ми!
– Тц-тц, мило дете. Какво държание, какви приказки! Смъртта на баща ти беше един неприятен инцидент. Ако се беше вслушал в гласа на разума, както приятелят ми Диего Лука, сигурно и той щеше да е с нас, и то много по-богат.
– Не е искал да ти даде Свитъка, затова си го убил – изръмжа тя.
– Баща ти беше глупак. Глупак и идеалист. Смяташе, че Свитъкът трябва да остане скрит за вечни времена. Ако се беше вслушал в здравия разум, щеше да разбере, че и аз искам това – само че срещу подходяща цена. А за Църквата няма прекалено висока цена. Следователно и двамата сме целели един и същи резултат. Той просто не ме слушаше. Жалко. Беше симпатичен и интелигентен човек, но с един фатален глупав недостатък… не като нашия сръчен герой тук. Доктор Стивън Крос, нали? – каза Франк, като насочи вниманието си към Стивън.
– Колко ще получиш за това? – обърна се криптологът към Лука, без да обръща внимание на Франк.
– Повече от достатъчно – отговори духовникът.
– О, не бъди срамежлив, приятелю – намеси се пак Франк. – Не искаме хората да си помислят, че се продаваш евтино. Това е последното, което може да се каже за теб. Сумата е сто милиона долара, младежо. Като благодарност за дългогодишната служба.
Стивън подсвирна:
– Толкова ли струва една душа в наши дни? И аз отдавна щях да продам своята, ако знаех, че има кой да ми даде толкова пари.
Франк се засмя, искрено развеселен:
– Добре казано. Явно си голям чаровник! Но сумата няма значение. Парите са само символ, както и повечето други неща. Както и този скромен венец. Но въпреки това мнозина биха убили за него и за няколкото прости думи на плочата. Заради мъжа, чийто скелет лежи на този студен каменен под, са се водили войни – за да се защити вярата и честта на църквата. В крайна сметка всичко е символ. Сто милиона са достойно възнаграждение за човек, който е имал куража да помогне за осъществяването на този план. – Думите му бяха наситени със самодоволство.