– Защо си мисля, че сумата би трябвало да е много по-голяма? – попита Стивън.
– О, прочете ми мислите. Много прозорливо. Да, вече съм в по-силна позиция, затова са необходими повече пари за осигуряване на съдействието ми. Много повече пари. В крайна сметка и те са само символ. Макар че не бих казал, че няма разлика, защото очевидно има. Сумата, която искам, е сто пъти повече, но Църквата пак ще я извади с лекота от бездънната си каса. Не съм алчен. Бих могъл да поискам повече. – Франк сви рамене. – Старая се все пак да съм разумен.
– Но защо? Нали вече си богат? Нали си милиардер? Защо го правиш? – попита Натали.
– Заради това тук. Защото мога. Защото когато има един милиард, човек иска десет. А който има десет, иска сто. Но всяко нещо по реда си. Не може всичко да стане за един ден. Аз съм търпелив. – Усмивката на Франк беше смразяваща.
Лука се прокашля и се намеси:
– Ще държите ли под око тия двамата? Искам да разгледам по-внимателно… останките. Това е шанс, който получаваш веднъж в живота.
– Разбира се, приятелю, разбира се. Разглеждай ги колкото искаш. Изобщо не бързам да се връщам на това ужасно слънце. – Франк небрежно размаха пистолета. – Леле, голямо геройство беше да издържите в тази адска пещ толкова дни. Аз лично бях отседнал в един скъп частен курорт на Мъртво море и през цялото време се лекувах и си почивах. Не бих издържал на палатка в този пек, уверявам ви. Макар че колегата ми Сиа Амиери е свикнал с този климат – добави, като кимна към мъжагата.
– Той е доста приказлив, а? – отбеляза Стивън.
– Да, голям бърборко, както забелязахте – Франк кимна на Амиери, който се приближи към нишата със скелета, като изгледа равнодушно тялото на Муди. – Амиери е човек с рядък талант и апетити, доктор Крос. Сигурен съм, че Натали ще се убеди в това преди изтичането на деня. Но той не е виновен. Той е жертва на обществото. – Франк се изкиска. – Всеки от нас си носи кръста.
Лука влезе в криптата и се приближи до скелета, като насочи пистолета към Стивън и Натали. С периферното си зрение Стивън забеляза някакво помръдване в тъмните дълбини. В пещерата светлината бе толкова оскъдна, че беше трудно да кажеш кое е истинско и кое – плод на въображението.
Лука протегна ръка към скелета и Стивън видя сълзи в очите му. Въпреки всичките си недостатъци и слабости, италианецът бе искрено вярващ и това беше най-важният момент в живота му. Той посегна плахо и докосна гръдния кош, където няколко ребра бяха счупени от римско копие – може би същото, което бе облегнато наблизо на стената.
От костите се чу съскане и нещо кафяво се стрелна като мълния от гръдната кост към китката на Лука. Италианецът изкрещя и изпусна пистолета. За секунда всички застинаха като вцепенени, после в пещерата настъпи хаос. Натали се хвърли към пистолета и Амиери скочи към нея. В следващия миг на лицето му се изписа удивление, когато древното копие, което Стивън бе грабнал, се заби в гърдите му. Мъжагата залитна назад към Франк като на забавен каданс, със стърчащ от тялото му дървен кол и изскимтя като куче. Милиардерът погледна равнодушно смъртоносната му рана и стреля веднъж в главата му, слагайки край на агонията.
Туловището на Амиери се стовари на земята и така освободи чиста линия за стрелба между Франк и Натали. Тя приклекна и стреля, куршумът се заби в гърдите на Франк, хвърляйки пръски кръв. Франк стреля в същия миг и я улучи в корема. Тя падна тежко и изпусна оръжието, Стивън бавно вдигна ръце и отстъпи няколко крачки към скелета. Една жилеста кафява змия пропълзя от гръдния кош към черепа, влезе през едната очна орбита, излезе през другата и после се оттегли към дъното на пещерата.
Франк се хвана за гърдите с лявата ръка, но още държеше пистолета стабилно с дясната.
– Кучка! Улучи ме! За щастие, раната е повърхностна, ако съдя по болката. Куршумът е одраскал някое ребро. Май си загубила уменията от времето в Бюрото. Преди пет години сигурно щеше да ме пратиш на оня свят. Е, така е. Късмет. – Присви очи и се вгледа в Натали, която се гърчеше от болка на земята. – Доколкото са ми казвали, раните в корема са най-тежки – може да се мъчиш с часове, и са изключително болезнени. А тук, в Божията земя, няма как да те спасят, както съм сигурен, че младият Стивън вече е разбрал. Ако съдя по погледа му, явно си спечелила и сърцето, не само страстта му. Затова за мен ще бъде голямо удоволствие да знам, че последното, което ще види, преди да умре, ще бъде как ти умираш бавно и в неописуеми мъки. – Франк премести погледа си към Стивън. – Приятно ми беше да се запознаем, доктор Крос. Жалко, че не можахме да кръстосаме шпаги на по-цивилизовано място. Но човек трябва да играе с картите, които му е раздала съдбата, нали?