Вдигна пистолета с няколко сантиметра и се прицели.
Стивън бързо погледна към пода, но не видя пистолета на Лука. Знаеше, че Франк се кани да стреля, и мозъкът му заработи трескаво, търсейки изход. Нямаше къде да се скрие, нямаше зад какво да залегне. Приближи се до Натали, която го гледаше с насълзени от болка очи, и погледите им се срещнаха. Сърцето му се сви. Ако това беше последният му миг, така да бъде. Той посегна и докосна главата ѝ с трепереща ръка.
– Съжалявам, ангелче.
Стивън се съсредоточи и напрегна мускули за последния самоубийствен спринт срещу бъдещия си палач, макар да знаеше, че ще бъде напразно.
Трябваше да го направи, ако ще и само заради Натали.
39
Когато изстрелът проехтя, Стивън не усети болка и това го изненада. Ясно чу изпукването на оръжието през заглушителя, въпреки че ушите му все още звънтяха от гърмежа, който беше произвела Натали. Но болка нямаше. Зачака да му се завие свят или да види светлина в края на дългия тъмен тунел, но нищо такова не последва. След секунда забеляза пред себе си движение. Франк, с огромно червено петно на гърдите, се свлече бавно на земята, първо на колене, после настрани, отпуснал безжизнено ръката, с която стискаше пистолета.
Светлината на входа на пещерата се закри от човешки силует и някой влезе с насочено напред оръжие. Новодошлият подритна Франк, после се приближи до Амиери и направи същото. След като се увери, че и двамата са мъртви, свали пистолета и се обърна към Стивън:
– Доктор Крос, аз съм приятел. Няма от какво да се боите.
– Кой сте вие? – попита Стивън, като примигна удивено.
– Полковник Гейбриъл Синт. Хайде да изнесем бързо приятеля ви и момичето, преди да е загубила прекалено много кръв. Имам сателитен телефон и мога да повикам хеликоптер за по-малко от десет минути. Имаме един, който чака наблизо. Ако побързаме, до половин час ще я закараме в Аман, което означава, че с малко късмет, има голям шанс да оцелее. Вземете я и я изнесете на входа на пещерата, после измъкнете приятеля си Муди. Аз ще се обадя.
Синт отново излезе на слънце и Стивън забеляза, че е целият в пот и задъхан, сякаш е тичал. Полковникът извади сателитния телефон от раницата, която бе оставил отстрани на входа, и проведе тих разговор за няколко секунди. Затвори и пак се обърна към Стивън:
– Моите поздравления. Направихте откритието на хилядолетието.
– Кой сте вие? – повтори Стивън.
– Вече ви казах, Гейбриъл Синт. Работя за една група в Църквата, конкурентна на този подлец. – Той махна към Лука, който се гърчеше в агония по-навътре в пещерата. – Опасявам се, че за него няма шанс. Виждал съм такива ухапвания. Ужасен начин да умреш. Няма противоотрова. В Израел всяка година губим по няколко души по този начин. Усойниците имат печална слава.
– За Църквата ли работите? Като носите пистолети със заглушител и убивате като професионалист? – скептично измърмори Стивън, като вдигна внимателно Натали и я изнесе до входа.
– Приемете, че съм от оперативното крило. Мокри поръчки, контраразузнаване.
– Аха, Орденът?
– Умен човек сте. Но колко информация мислите, че е здравословно да знаете? Приемете ме просто като човека, който ще спаси вас и приятелката ви и ще уреди нещата така, че да не прекарате остатъка от живота си в йордански затвор. Сигурно си давате сметка, че властите няма да са много доволни, ако разберат, че сте имали автоматично оръжие и сте били въоръжени до зъби.
– Откъде се появихте?
– Наблюдавах ги и трябваше да изчакам да влязат в пещерата, преди да се кача. Голямо тичане падна, между другото. Започвам сериозно да се замислям за спиране на цигарите – отбеляза Синт, все още задъхан. Бръкна в джобчето на камулажната си риза, извади кутия цигари и лапна една.
– При нормални обстоятелства би отнело най-малко двайсет минути.
– Взех го за по-малко от десет. Все пак имах мотивация. Не знаех колко време имам, преди да ви убие. Но предположих, че надут глупак като него няма да устои на изкушението да се поперчи и ще му трябват няколко минути, докато осмисли значението на това, което ще намерите в пещерата. – Синт запали цигарата със златна запалка "Картие“. – Днес е щастливият ви ден. Надявам се късметът да остане с вас и след като стигнете в болницата. Тръгнем ли, ще се обадя да подготвят всичко, за да я спасят. Дайте да видя какво е състоянието ѝ.