Синт се приближи до Натали. Стивън се дръпна – полковникът вонеше на пот и цигари. Синт вдигна ръката на Натали от корема ѝ, огледа раната, после пак внимателно върна дланта ѝ отгоре.
– Раната е в долната част на корема. По-добре е, отколкото в горната, но положението не е розово. Ако бях религиозен, на ваше място щях да се помоля – посъветва той Стивън, като издиша облак дим към слънцето.
– Не сте религиозен и въпреки това работите за Църквата, така ли?
– Неведоми са пътищата Божии, нали? Всеки има своята роля в света и така нататък. Радвайте се, че Църквата от време на време цапа ръцете си с такива като мен. Хайде сега върнете се да изнесете приятеля си. Изглежда, че има доста сериозна рана на главата. Изгубил е много кръв.
– Лука го удари с пистолет.
– Наистина ли? Доста як за духовник е нашият Лука. Жалко, че след няколко минути няма да е между живите.
Стивън поклати глава, за да избистри мислите си.
– Как са разбрали? – попита.
– Безжичен предавател. Предполагам, че Лука е натиснал паник бутона, когато сте открили пещерата. Трябваше им известно време да се качат по реката. Оня великан, когото сте убили с копието, е главната горила на Франк. Лагеруваше на двеста-триста метра надолу по реката. Разполагаше с всички възможни разрешителни. Явно Франк има свои хора при йорданските власти. Амиери хукна като заек, когато получи сигнала, и уби двамата ви работници в лагера. После Франк довтаса с хеликоптер. Сигурно не сте го чули вътре в пещерата.
– Мисля, че Лука го чу. Но сте прав. Тук акустиката лъже.
– Това е единственото, което ви спасява от йорданската армия, иначе отдавна да са тук. Изстрелът почти не се чу отвън. Ако бяхте стреляли на открито, щяхте да привлечете кавалерията и тогава щеше да се наложи много да обяснявате. Гърмежът със сигурност би проехтял надолу по каньона и щяха да са длъжни да проверят какво става. Още едно нещо, за което късметът е на ваша страна. – Синт се върна в пещерата, за момент разгледа трънения венец и плочата, после отиде при скелета. – Между другото, това този ли е, за когото си мисля?
– Да.
– В Църквата ще полудеят, нали?
– Вероятно. Имам чувството, че в това отношение Лука беше прав. Няма да допуснат това нещо да се разчуе.
– Е, да. Пука ли ви? – попита Синт, като се вгледа в лицето на Стивън.
– Не особено.
Обърнаха се към входа на пещерата и след няколко минути чуха далечното бръмчене на голям хеликоптер.
– Ще ги накарам да вдигнат двамата ранени на носилки. Вас ще ви издърпаме със сбруя. Някакъв проблем? – попита Синт.
– Няма проблем. Само ѝ помогнете.
Натали беше припаднала от болка и сега поне не страдаше.
Синт отново излезе на слънце и Стивън изчака вътре да го извикат. Погледна за последно скелета, после вдигна Натали и излезе в изгарящата жега.
Изкараха Натали от операционната след четири часа и половина. Хирургът вървеше след количката ѝ и се приближи до Стивън, който седеше в коридора и нервно въртеше в ръце кутия безалкохолно.
– Как е тя? – попита Стивън, като скочи на крака.
Лекарят свали маската си и стисна устни.
– Най-голямата опасност сега е сепсисът. Извадих куршума и заших раните, но в такива случаи всичко е възможно. Прогнозата е предпазлива, но положителна. Ако през следващите четиридесет и осем часа няма усложнения, мисля, че опасността е преминала, но ще се наложи да остане на легло няколко седмици.
– Кога ще дойде в съзнание?
– След около час. Много ще я боли, затова през първите седемдесет и два часа ще ѝ преливаме морфин. Ще бъде много отпаднала и замаяна.
Стивън стисна ръката на хирурга.
– Благодаря, че я спасихте.
– Това ми е работата.
– Говорите английски отлично, доктор…
– Фарук. Учил съм в университета "Пен“.
Стаята бе изпълнена с характерната миризма на белина – очаквано допълнение към тръбичките за вентилиране, кардиографския монитор до главата на Натали и системата за кръвопреливане. Осветлението беше слабо, специално нагласено така, че пациентката да си почива. Влезе една сестра и погледна показанията на мониторите. След като направи нещо със системата, погледна Стивън, усмихна се учтиво и излезе.
Натали отвори очи и затърси Стивън с разширени от обезболяващите зеници, неспособни да фокусират. Облиза пресъхналите си устни и дрезгаво прошепна: