– Мисля, че е грешка. Църква, която се опитва да пази тайни, вместо да разпространява знания, е институция в упадък. Но пък кой съм аз, че да ви уча?
– Така е. Аз не вземам тези решения леко и не го правя сам. Но в крайна сметка трябва да постъпя, както е най-добре за Църквата, каквито и да са личните ми чувства.
– Разбирам. Още една причина да заслужавате хубаво кафе.
Старчето се усмихна леко, после извади лист с щампован релефен герб. Взе писалка, написа няколко реда и постави подписа си отдолу. Накрая сложи печат с пръстена си.
– Няма смисъл от две писма. Едно е достатъчно. Добавих отгоре едно изречение за службата ви към Църквата. Сега, след като получихте всичко, което поискахте, разчитам, че ще удържите на думата си и ще запазите нещата между нас в тайна.
– Мога да говоря от свое име и на момичето, но не мога да ангажирам човека от ЦРУ.
– Не ги мислете американците. Имам връзки там. – Старчето допи кафето си, въздъхна и сви рамене. – Ако сме реалисти, дори да се разприказвате, на този етап нямате никакви доказателства, така че ще бъде просто едно налудничаво твърдение.
Стивън кимна:
– Разбрах. Едва ли някой ще поиска да направи филм с подобен сценарий.
– Именно. Твърде невероятно ще звучи.
Двамата мъже останаха загледани един в друг за момент, после едновременно се усмихнаха.
41
Муди седеше пред чаша минерална вода в задната част на един ресторант във Флоренция. Заведението отваряше след два часа, но той имаше уговорка със собствениците и му бяха дали ключа. Входната врата иззвъня и влязоха Стивън и Натали. Взряха се в полумрака и Муди им помаха. На Натали изобщо не ѝ личеше, че е била простреляна само преди няколко седмици. Приближи се до масата с обичайната си грациозна походка. Муди се изправи и я целуна по бузата, после стисна протегнатата ръка на Стивън. Подкани ги да седнат и им предложи нещо за пиене.
– За мен вино. Червено. От операцията минаха петнайсет дни, а докторът каза, че след две седмици мога да пийвам по една чаша. Това е големият ми шанс – каза Натали.
Муди погледна Стивън и той кимна:
– Чу дамата. Нека са две.
Муди отиде до винения шкаф при бара и след няколко минути се върна с пълна гарафа гъсто, тъмно "Бароло“. Сложи три чаши, махна кристалната тапа и сипа порядъчна доза вино за всеки. Вдигнаха наздравица и Муди веднага заговори по същество:
– Както се очакваше, всичките ни разходи за експедицията бяха покрити.
– Хубаво е, че си плащат сметките навреме – отбеляза Стивън.
– Изглежда, преследването срещу вас завърши с куршума, който Синт изпрати в сърцето на нашия милиардер. Както можеше да се очаква, смъртта на Франк не събуди подозрения.
– Всеки ден умират хора – коментира Натали.
– Претърсихме офиса ти и намерихме апаратура за подслушване. Несъмнено, оставена от хората на Франк. Значи служителите ти са чисти. Подслушвали са телефона и са следили комуникацията през компютрите им.
– Това е голямо облекчение, макар че не съм се съмнявал в тях. Не можех да си представя някой от хората ми да ме предаде.
– Между другото, твоят приятел Синт явно е оправил работата с римската полиция. Научих от информаторите си, че са ви изключили от разследването. Някакви материали се били изгубили.
– Човешко е да се греши – отбеляза Натали.
– Всички сме замесени от несъвършена глина – съгласи се Стивън.
– Пия за това – добави Муди и пак вдигна чашата си.
И тримата с наслада отпиха от благоуханното тъмно вино, разклащайки го в големите чаши. Беше с идеалната температура, добре проветрено и изпълваше салона с ароматния си букет.
Натали стана и каза, че отива до тоалетната. Когато се отдалечи, Муди се наведе и прошепна на Стивън:
– ДНК анализът е готов.
– И?
– Възрастта е около две хиляди години, плюс-минус. Но има някои аномалии.
– Аномалии ли? Какви аномалии?
– Не знам как да ти го кажа, затова ще говоря направо. Костният фрагмент е човешки, но не е от човек. Извлечената ДНК е много сходна, но не съвпада напълно с нищо, което сме виждали досега. Наложи се да го класифицирам като строго секретно, за да не възбужда неудобни въпроси.
Стивън остана онемял за секунда. Муди кимна.
– Мамка му!
– И аз това казвам.
– Светът трябва да разбере – заяви Стивън, все още смаян от новината.
– Само че няма да е от мен. Иначе съм съгласен, че светът заслужава да знае истината, каквото и да е нейното значение.
Стивън отново завъртя виното в чашата и отпи. Загледа се в светлината, която се отразяваше през стъклото и танцуваше върху рубинената повърхност. Натали се върна от тоалетната. Стивън потърка лицето си с ръка, после я постави на масата.