Вгледа се изпитателно в лицето на Муди.
– Дали наистина заслужава? – попита.
Натали и Стивън вървяха бавно по тротоара и се наслаждаваха на ранната вечерна топлина на флорентинското лято. Хванати за ръце, изглеждаха щастливи, както могат да изглеждат само двама влюбени.
– Преводът на сметката ти беше потвърден днес. Два милиона. Не можеш да кажеш, че не съм се погрижил за теб – каза Стивън.
– Казах ти, че не е необходимо да го правиш – възрази Натали.
– Тези пари дойдоха при мен главно по твоя вина и всичко мина добре, така че са си твои.
– Колко великодушно. Обаче няма да се отървеш от мен толкова лесно.
Стивън стисна ръката ѝ и я смъмри:
– Неблагодарница.
– Какво си правил за мен наскоро? – попита тя, като спря и се изправи на пръсти, за да го целуне.
Той се вгледа в невероятните ѝ виолетови очи и се усмихна широко, мислейки, че би могъл да потъне в тях. Завинаги. Тя също се усмихна.
Стивън я целуна и прошепна в ухото ѝ:
– Можеш ли да пазиш тайна?