Една манихейска линия, продължавана с разкрачения почерк на четири шестгодишни момчета.
Пиърс не знаеше кое повече го тревожи — дълбоко вкоренената семейна посветеност или очевидното професионално качество на книгата. Това нещо бе произведено в някоя скрита задна стаичка от шепа фанатици, може би само в стотина екземпляра, които трябваше да бъдат раздавани на ръка. Това беше значително по-сериозно — очевидно разпространението беше на много по-високо равнище. И ако това беше случаят със сърбохърватското издание, кой можеше да каже колко такива книги бяха напечатани в Германия или в Англия? Направо зловещо.
Очевидно манихеите не бяха използвали последните хиляда и седемстотин години само за да чакат завръщането на своя Закрилник.
— Написах моето име — каза Иво и малкото му пръстче посочи страницата. — Това е Салко и бащата на Салко, и неговият баща. Доста стара е. — Той погледна Пиърс. — И ти имаш такава книга от татко си, нали?
Пиърс почувства познатата болка, че се е провалил и е допуснал Иво да стане част от всичко това. Или по-скоро това беше ревност към връзката на Салко с момчето, проличала от милувката на малката детска ръка?
— Да — отвърна той и отгърна колкото се може по-бързо следващата страница.
Там беше съдържанието — списък на разказите и молитвите, всяка с първи ред, отпечатан точно под заглавието. Не беше учудващо, че единствената, която разбра, беше молитвата на Рибаденейра, озаглавена „Пробуждането“. Заглавието „Съкровището на живота“ беше следващото. Той прегледа останалата част от страницата. Всеки куплет носеше вмъкнати елементи, няколко от заглавията се появяваха отново и отново: „Прагматея“, „Шахпухракан“, „Книга на Гигантите“, „Живо евангелие“ и най-известната „Кефалайя“. Не му трябваше много време да разбере, че тук са източниците на различните пасажи на Рибаденейра. Текстове, смятани от столетия за загубени, оживяваха от страниците на една детска молитвена книга.
Той прелисти страниците до „Пробуждането“.
Както в „Съвършена светлина“, текстът бе изпълнен с малки рисунки на хора с ками и промъкващи се лъвове. Тъкмо щеше да попита Иво какво означават, когато очите му се спряха на една рисунка в долната половина на страницата. Отначало помисли, че просто е още един триъгълник — половината черен, половината празен — вездесъщият символ на манихейската литература. Като погледна по-отблизо обаче, разбра, че е нещо много повече. И двете страни бяха изпълнени с думи:
Думите в „светлината“ представляваха доброто — пророците, плода, мъдростта, знанието. Онези в „черното“ — злото, скарани братя, месо, грях, безсмислие. Детски пътеводител в двете царства на вселената.
Това, което видя, го зашемети. Половината от думите в триъгълника съвпадаха точно с фрази от куплетите на Рибаденейра. Само местоположението им го озадачаваше.
— Подай ми раницата — каза той на Петра. Очите му бяха вперени в страницата.
Иво бързо се наведе и вдигна раницата; не беше обаче още толкова силен, че сам да я вдигне. Петра му помогна и двамата я сложиха в скута на Пиърс. Той погледа страницата още един момент, постави отворената книга на арматурното табло и извади бележките си от раницата.
Отне му само пет минути да напише отговорите, които бе разшифровал от едноредовите до четириредовите куплети, заедно с нерешените стихове от по пет реда, както ги бе написал Рибаденейра. Обозначи отделните сектори с букви от А до Д, всяка кореспондираща с реда на куплета. Като се взираше в завършения списък, започна да разбира къде го води испанецът.
1. Вишеград — А-1
2. Близо до пробуждането — А-2
3. Издигане — А-З
4. Където Светлината и Мракът се срещат — А-4
5. И така простирам двете си ръце към Теб — А-5
6. Исав — Б-1
7. Близо до греха на Яков — Б-2
8. Пристигащи — Б-3
9. Благороден мост — Б-4
10. Всичко да бъде обхванато в орбитата на Светлината — Б-5
11. Мъдрост и милост — В-1
12. Над тревите — В-2
13. Отваря — В-3
14. Странноприемницата — В-4
15. Където бях пратен да се боря с мрака — В-5
16. Гносис поразява виното — Д-1
17. Плуващ отгоре — Д-2
18. Енох — Д-3
19. Хълмовете се въздигат — Д-4
20. Знаейки, че Ти ми помагаш отблизо — Д-5