— Кардинал Перети, съобщиха ми, че сте жив и здрав. Слава Богу, че сте оцелели.
Перети остана до входа.
— Да, ваше светейшество.
— Ужасна трагедия, Джакомо. Ние с вас бяхме късметлии.
— Сигурно има някаква причина, поради която Той ни наказа, ваше светейшество — каза Перети безизразно.
Изгледаха се продължително.
— Да — каза фон Нойрат накрая. — Сигурно има. — Погледна екраните. — И после това… Просто е невероятно.
— Да, ваше светейшество.
— Мислех си, че имаме достатъчно неприятности с банката — добави фон Нойрат и подаде няколко бележки на един от своите помощници, — но сега разбирам, че съм грешал.
— Неприятности в банката ли? — попита Перети с тон повече утвърдителен, отколкото изненадан.
— Не сте ли чули? — Фон Нойрат вдигна поглед към него, но когато Перети кимна отрицателно, продължи: — Не е учудващо. Аз го разбрах преди няма и час. — Той се обърна отново към бележките. — Изглежда, един от нашите анализатори е поставил банката в много неудобно положение с някаква група сирийски инвеститори. Отново се повтаря случая с банка „Амброзиано“, с изключение на това, че сега се говори за инвестиции на терористи. Не съм запознат в подробности.
— Забележително съвпадение, ваше светейшество.
— Да, така е. И казват, че може би е само началото.
— Кои са те, ваше светейшество?
Фон Нойрат отново го погледна, после посочи екраните и каза:
— Онези, сине мой. Взривени са хиляди църкви, на всеки континент, от всяко вероизповедание.
Последната дума го впечатли много.
— Вероизповедание ли? — попита Перети.
— Атакувани са също така протестантите, Джакомо. Както и гърците и руснаците. — Той започна да пише нещо в един бележник. — Прилича ми на всеобща война срещу християнството.
— Казват ли откъде произхожда това, ваше светейшество?
— Стар противник — отвърна Нойрат и подаде един лист на човека, седнал срещу него. — От Изтока. Като се има предвид новата вълна на фундаментализъм, предполагах, че това в един момент ще се случи.
— Разбирам. — Перети погледна екраните. Виждаше не само разрушението. Вече започваха да се събират групи разярени мъже и жени, чакащи да излеят отровата си; около тях не се виждаха пастори или свещеници да ги успокояват. Кръвна мъст, оставена да вилнее. Той се обърна към фон Нойрат. — Трябва да, направим всичко възможно, за да остане нашата църква здрава, ваше светейшество.
— Да. Трябва. — Фон Нойрат отново го погледна.
Взрив на един от екраните привлече вниманието на всички в залата. Перети използва този момент, за да напусне.
Спря за момент в коридора и незабавно свърза значимостта на това, което току-що бе видял и чул, с нещо друго. Всеобща война срещу християнството. Оркестрирана отвътре, от Ватикана? Ако беше така, това означаваше, че последното място, където трябваше да остане, беше между тези стени.
Той тръгна към изхода.
Двама стражи стояха мълчаливо до вратата, трети до бюрото. И тримата държаха пистолети. Перети се приближи към човека на бюрото. Пазачът го позна и веднага стана.
— Нещо не е наред ли, ваше преосвещенство?
— Не. — Перети бързо поклати глава. — Но трябва да напусна Габиа за няколко минути.
— Това е невъзможно, ваше преосвещенство. Все още не е безопасно.
— А кога всичко ще бъде обезопасено?
Въпросът като че ли за момент затрудни човека.
— Мисля, че… когато проверят Града, ваше преосвещенство.
— И колко дълго ще продължи това?
Пазачът отново не отговори.
Перети продължи:
— Защото, ако това не свърши до тазвечерната първа литургия, ще имаме проблем. Негово светейшество ме помоли да взема една книга от библиотеката. За въвеждането в Светия сан. — Перети импровизираше. Фон Нойрат бе станал папа в момента, когато отговаряше на въпроса на доайена: „Volo aut nolo?“ (Приемаш или не? (лат) — Б. пр.) с отчетливо „Да“. След това трябваше да чака няколко дни, за да му наметнат в определен момент вълнената плащаница. Имаше възможност младият пазач от Ватикана да не знае нищо за това.