— Свитъкът, който твоя монах ти е дал в Рим ли?
— Чезаре. Точно така. Неговият приятел Руини всъщност е открил свитъкът „Съвършена светлина“ в Истанбул. После го е предал на Чезаре, който пък го даде на мен. „Съвършена светлина“ ме отведе до „Свети Фотий“, където вместо да открия крайната находка, намерих малката книжка на Рибаденейра — тази с криптограмите, — която беше просто още една стъпка в преследването на винаги изплъзващата се „Агия Ходопория“.
— Това ли? — попита тя и посочи свитъка с очи.
— Да. Преди да умре, Рибаденейра е скрил „Ходопория“ в този фонтан и после е изпратил последния си помощник в „Свети Фотий“ да скрие малката книжка със загадки в Криптата на Закрилника. Край на историята.
— Предпазлив човек — каза тя.
— Или ужасно отдаден. Двете неща, изглежда, вървят ръка за ръка при тези хора. Особено когато си имат работа с тяхната „Ходопория“.
— Не мислиш ли — каза тя след малко, — че е доста странно, че се случи ти да намериш онази находка в Слитна и че сега си тук?
Пиърс я погледна.
— Ние дадохме онези страници на Салко, нали?
Тя кимна.
— Сега не мога да се безпокоя и за минали работи — каза той след кратко мълчание. — Трябва да открия какво представлява това. В Рим има една жена, чийто живот зависи от този свитък.
Тя прибра листата в кутията и го погледна.
— Мисля, че нещата станаха малко сложни. — Издържа погледа му, после се обърна към Иво. — Как си, миличък? Добре ли си?
Иво бързо кимна, после погледна Пиърс.
— Как си, Иън?
— Добре, Ивчо. Добре.
Иво се наведе още по-близо и прошепна:
— Мога ли да взема една от златните монети?
— Разбира се — усмихна се Пиърс. — Вземи ги всичките, ако искаш.
Петра бръкна в кутията и му подаде няколко монети.
— Защо не си поиграеш с тях, миличък? Трябва да прочетем още нещо от пергамента.
Иво си намери място на няколко метра от тях и седна на изгорялата трева.
— Много е сложно — каза Петра.
Пиърс кимна.
Изведнъж взрив разтърси малкия площад, последва силен трус. Иво бързо скочи. Децата, играещи на топка, се спуснаха към центъра на площада и се проснаха на земята. След секунди и други заизлизаха от сградите — стари и млади — и също тичаха към средата на площадчето. Петра тикна кутията в ръцете на Пиърс и хукна към Иво, който се беше проснал по очи на земята като останалите. Пиърс също залегна. Разнесе се вой на сирени.
— Не ми прилича на артилерийски залп — каза той.
— Не беше — отвърна тя.
— Тогава защо залегнахме?
— Защото някои стари навици умират трудно, Иън.
Той си припомни дните в Слитна, първия закон на оцеляването: бягай от сградите. Огледа се: стари жени и деца лежаха по очи в тревата и прахта. Главите бавно започнаха да се надигат. Всеки напрегнато се ослушваше за друг гърмеж.
След минута — сирените не спираха — хората започнаха да се изправят и повечето тръгнаха към тясната уличка. Повтаряха: „Черквата. Черквата.“
— За каква черква говорят? — попита Пиърс.
— Знам толкова, колкото и ти — отвърна Петра.
Стигнаха пазарния площад; от пресечките се стичаха все повече и повече хора. Пиърс усети горещината от експлозията, познатия от едно време мирис на бензин и сяра. Обхванатата от пламъци черква бе на стотина метра пред тях.
Цареше хаос. Навсякъде лежаха трупове, две коли бяха преобърнати и горяха, всичко бе осеяно със стъкла. Нищо обаче не бе така мъчително, като гледката на оцелелите — потънали в кръв, те с писъци тичаха по улицата. Една жена носеше бебе, което очевидно вече не бе живо. Други се спускаха да им помагат, появиха се и хора с бели престилки, но повечето от помагачите бяха от увеличаващата се тълпа.
Пиърс продължи напред, забравил, че носи желязната кутия. Дори не усети побутването на Петра, когато стигна до първата ранена.
Беше жена на двайсетина години. Седеше почти смирено на земята и гледаше безсмислено крака си. Нещо метално се бе забило в прасеца й. Пиърс свали дрехата си я загърна; тя сякаш не забелязваше, че е до нея.
— И рибата — каза тя. — Преди да се е измъкнала оттук.
Пиърс я погледна. В очите й нямаше никакъв разум.
— Ще се оправите — каза й той.
Жената не каза нищо.
Той внимателно постави едната си ръка под крака й, а другата около гърба й и понечи да я вдигне. Изведнъж тя започна да пищи. Той забърза през тълпата, стигна до мястото за разпределение и един лекар му каза къде да я сложи.