— Благодаря ви. Сега се махайте оттук — каза после. — Няма нужда от повече геройства днес.
Пиърс понечи да отговори, но човекът вече бе отишъл някъде.
Чак тогава се сети, че е оставил кутията на средата на улицата. Изтича да я намери и видя, че Петра и Иво стоят до нея. Тя вече не носеше „бебето“, а Иво бе загубил забрадката си. Нещо повече, роклята му се бе увила около кръста му, така че калните му панталонки се виждаха. Пиърс се спусна към тях — и в същия миг видя един мъж в тъмен костюм, който ги гледаше.
Пиърс затича. Видя, че и Петра забеляза мъжа, защото взе кутията, хвана Иво за ръка и тръгна през тълпата. Мъжът извади радиостанция. Беше на десетина метра зад тях. Пиърс се спусна след тримата.
Петра се опитваше да се измъкне от площада. С Иво край себе си обаче нямаше шанс да се скрие от мъжа и разстоянието между тях започна да се скъсява. Пиърс също се приближи; мъжът бе толкова съсредоточен в преследването, че въобще не можеше да предположи, че зад него има опашка. Петра се обърна само веднъж, но Пиърс беше сигурен, че го е видяла. Не беше сигурен дали това има някакво значение, но най-малкото сега тя знаеше, че той е край нея. Колко дълго щеше да издържи Иво беше съвсем друг въпрос.
Тя се спусна по една странична улица.
Мъжът не бързаше да се втурне и да настигне плячката си, а се занимаваше с радиостанцията си. Сигурно се беше повредила, защото повече я тръскаше, отколкото говореше. Може би експлозията бе предизвикала претоварване в съобщителните линии. Или може би нещо не бе наред с честотите на Ватикана? Пиърс нямаше представа. Без да спира да крачи след Петра и момчето, мъжът прибра радиостанцията в джоба си.
Пиърс вървеше след тях в сенките на сградите; един-два пъти загуби от погледа си Петра, която продължаваше да криволичи по улиците заедно с Иво. Беше пусто — всички се бяха отправили към пазарния площад. Пиърс не чуваше нищо освен стъпките пред себе си. Държеше мъжа под око и не знаеше дали да се спусне върху него, или да продължава така. Една нападение само щеше да направи Петра и Иво по-уязвими. Трябваше да се довери на това, което правеше тя.
Изведнъж Петра се спусна по една странична улица. Мъжът измъкна от сакото си пистолет и затича след нея.
Сега или никога. Пиърс изчака мъжа да завие, бързо хукна след него и изскочи иззад ъгъла.
Веднага разбра какво е замислила Петра. Тя стоеше само на два метра от мъжа, Иво беше скрит зад нея, кутията бе протегната на една ръка разстояние. Мъжът беше спрял, пистолетът му бе насочен към нея.
Но това беше само за миг. Преди мъжът да може да реагира, Пиърс се хвърли отзад и го повали на земята. Стовари юмрук в тила му, после го сграбчи за косата и тресна черепа му в калдъръма. Противникът му се отпусна безволно.
Пиърс си пое дъх и погледна нагоре към небето.
Чак сега чу писъците на Иво. Петра се беше облегнала на близката стена и притискаше с ръце лявата част на корема си. Пръстите й бяха почервенели от кръв.
— Няма нищо, Ивчо. Не е толкова зле — каза тя, борейки се с болката. Погледна Пиърс. — Стреля, когато ти скочи върху него.
Пиърс дори не бе чул, че пистолетът е изгърмял.
Никой не попита защо раната е от куршум. Болницата беше толкова претоварена, че изобщо нямаха време да се занимават с такива подробности.
Двамата с Иво чакаха вече втори час заедно с другите хора, пострадали или донесли пострадали от взрива. Иво, свит в скута му, беше някъде между сълзите и съня; първият половин час без Петра беше почти трескав. Беше започнал да блъска Пиърс и да го обвинява за всичко. После първа дрямка, последвана от пълно объркване, нова истерия, второ отмаляване, после трети път. Сега просто седеше, очите му бяха празни. Пиърс се опита да му говори, но това не промени нещата.
Само едно нещо беше постоянно: топката, която стискаше в ръката си.
От разговорите наоколо Пиърс разбра, че взривът не е разрушил църква; във въздуха бе вдигната Голямата джамия. Несправедливо възмездие, бяха му казали. Чак когато се примъкна към телевизора в ъгъла на чакалнята, разбра какво имат предвид. Телевизионни репортажи разказваха за нови вълни от насилие из Европа и извън нея. И, разбира се, Ватиканът. Джамията беше просто един момент от ответния удар на християнството — поне така го тълкуваше босненската телевизия. Очакваха и много повече. Близкият изток беше в центъра на обвиненията. Ватиканът призоваваше всички християни — всички — да се обединят. Бойните линии бяха очертани.