Но обявата в каре я нямаше.
Прелисти още няколко страници. Продавачът се дразнеше все повече и повече.
— Или купувайте, или се дръпнете — каза той накрая.
— Имате ли някой от вчера? — попита Пиърс.
— От вчера ли? Кой купува вчерашни вестници?
— Вчерашен вестник имате ли? — настоя той.
Раздразнението на продавача нарастваше.
— Имам днешни. Ако искате нещо друго, опитайте извън гарата. Вижте в магазинчето за цигари.
След пет минути Пиърс влезе в едно малко магазинче за цигари. По стените бяха натрупани вестници от цял свят. Последният екземпляр от вестник „Хелсинки саномат“, от Финландия, беше отпреди два дни. Той го смъкна от лавицата и незабавно забеляза карето в долния ъгъл на дясната страница.
Където и да си в Атон,
имаш приятели, отче. В Рим.
Денонощно: 39 69884728
Записа номера на дланта си, купи си телефонна карта и излезе. След половин минута беше в една будка и набираше.
В телефона прозвуча глас, записан на магнетофон.
— Съжаляваме, номерът, който набирате, вече не работи. Моля, проверете в указателя и опитайте отново… Съжаляваме…
Той бавно затвори.
Защо бяха откачили линията? По принцип възможностите му бяха ограничени — имаше голяма вероятност манихеите да проследят номера, да открият кой стои на другия край и да го елиминират. След като Салко бе прекъснал линията, този канал бе прекъснат.
Полетът със самолет вече не изглеждаше толкова разумно решение. Какво можеше да направи без „приятелите в Рим“? Да иде във Ватикана и да им каже, че папата е манихей, но да не се тревожат — свитъкът ще реши всичко? Или по-добре да даде „Ходопория“ на фон Нойрат и да му обясни, че не е това, което той се е надявал да бъде? Добре беше да опита, но по-хубаво следващия път. Сега, моля, кажете на всеослушание, че ислямът не е нашият враг, така че всички да можем да се приберем спокойно по домовете си.
Необяснимо защо Пиърс се разсмя. Беше чудесно. Една манихейска мечта се бе превърнала в действителност. Всичко се бе стоварило на главата му. Сега, след като притежаваше „Ходопория“, не можеше да я използва. Тя само го правеше по-уязвим. Ако избягаше със свитъка, Братството скоро щеше да го открие — тук или в Рим. И ако пергаментът беше у него, всичко и всички щяха да са изложени на опасност. Което му оставяше само един избор: да атакува пръв. Той вдигна телефона и избра номера на Аниели. Отново чу същото съобщение както преди.
— Обажда се Иън Пиърс. Намерих „Ходопория“. — Той изчака. — Ало… Ало…
След петнайсет минути мълчание затвори и бавно опря глава в стъклото.
Те не биха…
Внезапно се изправи. Разбира се. След като не искаше да намесва никой друг в тази работа, нямаше друга възможност. Вдигна телефона и започна да набира.
Надяваше се, че Блейни се е върнал в Рим.
— Осем минути, господин Харис.
Бързо кимване и глътка леденостудена вода от една чаша. Стадион „Уембли“ бе натъпкан докрай, включително специалните трибуни. Харис изчака мъжът да се отдръпне, след това се обърна и изгледа тълпата. Графинята, настанена удобно, беше втренчила поглед в него.
— Вашата нова армия — каза тя.
— Не мисля, че е само моя. — Бегла усмивка.
— О, не знам. Все пак това едва ли ви тревожи, нали?
— Не ви разбирам. — Той я погледна за миг, изглеждаше напрегнат.
— Така ли? — Тя изчака. — Църквите. Ватиканът. Заложихте на бърза печалба, нали така, полковник? И тук, мислех си, че ще говорим реторично, а не да предизвикваме масова истерия. Очевидно не съм приемала буквално понятието „свещена война“.
— Това не е начинът, по който работя, графиньо. — Той леко присви очи. Тя не отговори и Харис продължи: — Не бих казал, че това не улеснява нещата. Истерията събира отрядите по особен начин. Но не извличам полза от нещо, което не съм направил. Предполагам, че това са вашите хора.
— И кои са точно моите хора според вас? — Тя не беше много убедена. — Или господин Клайст не е успял да ви информира своевременно?
— Мисля си дали аз не би трябвало да ви задам този въпрос. — Тя не отвърна нищо. — Имам връзки, графиньо, но дори и аз не бих могъл да организирам за няколко дни това, което се случи през последните дванайсет часа. Нещо подобно отнема седмици, ако не и месеци, само за да се планира. Не бих казал, че се изпълвам с увереност, като чувам, че и вие не сте съвсем наясно кой ръководи атаките. — Отново пауза. — Или може би това сте вие, но още не искате да си признаете? — Той остави чашата. — Както и да е, трябва да слизам долу. — Тръгна към вратата, после се обърна. — Предполагам, че ще се обадите по няколко телефона, докато това още продължава. А, предайте на кардинала и най-добрите ми чувства. И моите поздравления. Кажете му, че оценявам всичко, което направи. — И Харис кимна и излезе.