Досега той не сваляше очи от Улф, стараейки се да не изпусне нито дума. Сега изведнъж се обърна към мен и в погледа му имаше нещо странно. Не че ме проучваше, но можеше да си помисля, че ми е израсъл втори нос или на главата вместо косми, мърдат змии. Вдигнах вежди. Уейлман се обърна към Улф.
— Имайте предвид… — той се изкашля. — Добре направихте, че ме попитахте. След моите думи вие мислите, че съм съгласен на всичко, но това е прекалено… с моите пари… десетина млади жени… една след друга…
— За какво говорите, дявол да го вземе?! — избухна Улф. Опитвайки се да не се засмея, аз се намесих. По три причини:
трябваха ни пари, исках да видя лицето на Байрд Арчър и не желаех, връщайки се в Пеориа, този джентълмен да разказва как нюйоркските детективи прелъстяват младите момичета по поръчка на едро.
— Вие не разбрахте — казах на Уейлман. — Благодаря за комплимента, но под интимни отношения мистър Улф разбира да се държим за ръце. Той е напълно прав. Аз лесно завоювам сърцата на младите жени, но това е защото съм срамежлив, а жените харесват такива мъже. Напълно съм съгласен с вас, че не е хубаво да се харчат парите ви за това. Разчитайте на мен. Ако нещата станат сериозни, аз ще прекратя или ще продължа за своя сметка.
— Аз не съм скъперник — възрази Уейлман.
— Престани да остроумничиш! — избухна Улф, като се обърна към мен.
— Не съм скъперник — повтори Уейлман, — но не знам кои са тези жени. Разбирам, че тук е Ню Йорк, но сред тях може да има девствени…
— Напълно сте прав — побързах да се съглася. После се обърнах към Улф. — С мистър Уейлман се разбираме добре. След известен етап няма да докосвам парите му. Така ли е, мистър Уейлман?
— Ами да — призна той. Срещайки погледа ми, нашият клиент побърза да снеме очилата си и да започне да ги почиства с носната си кърпа. — Май сте прав.
Улф изсумтя:
— Не ми отговорихте на въпроса. Какво ще стане с разходите, загубата на време и слабата надежда за успех? Освен това нещата на практика ще се отнасят за убийството на Леонард Дайкс, а не за дъщеря ви. Трябва да се доберем до целта по странични пътища. Какво решавате, сър? Продължаваме или спираме дотук?
— Продължаваме. — Нашият клиент постави очилата на носа си. — Само че… Искам нашите отношения да останат напълно поверителни. Не искам жена ми или пастора да узнаят за… новите обстоятелства.
Виждайки как Улф започва да кипи като чайник, побързах да се намеся.
— От нас няма да разберат нищо. Никой друг също няма да узнае.
— Това е добре. Да напиша ли още един чек?
Улф каза, че Още е рано за това. Мислех, че разговорът е приключил, но Уейлман пожела да зададе няколко въпроса за сградата, където е работила Рейчъл Абрамс. Явно се канеше да отиде там. Аз не започнах да го разубеждавам, защото мислех, че може отново да се сети за девствениците.
Като го изпратих, се върнах в приемната. Улф седеше намръщен в креслото си.
Протегнах се и се прозях.
— Ще се преоблека. Най-добре ще е да облека бежовия костюм, защото е от мек плат и девствениците няма да се оплакват, че ги драскам. А вие можете да ми дадете указания.
— Няма да има указания! — изръмжа Улф. — Намери нещо ново, да те вземат дяволите! — Той се наведе и натисна бутона, очаквайки Фриц да му донесе бира.
ГЛАВА СЕДМА
Не смятайте, че мисля насериозно какъв костюм да облека. Това беше форма на протест, макар и неособено сполучлива. Какво да се прави? Да завържеш връзки с персонала на кантората „Къриган, Фелпс, Кастин и Бригс“ бе необходима далеч по-изискана екипировка. Не като бежовия ми костюм, макар и толкова приятен на цвят и докосване. Както каза Улф, на всички сътрудници в кантората, им е дошло до гуша от безкрайните разпити и само да се появя там, моментално ще ме пуснат от стълбата.
Качих се в стаята си, преди всичко за да обмисля положението и да бъда далеч от Улф и телефона. Опитах се да мисля практично. Какво друго, освен мен, може да докара до възторг тези момичета? Отгатнахте! Разбира се, орхидеи! И то в това време на годината, когато растат буйно и задържат цветовете си до самото увяхване на растението. След четвърт час слязох при Улф.