— Имам нужда от орхидеи.
— Колко.
— Не знам. Като начало четиридесет-петдесет. Само че ще си ги избера сам.
— Изключено. Послушай съвета ми. Не пипай циприпелиума, „лорд фишер“, дендробиум цибеле…
— Не ми трябват такива разперени. Стигат ми катли, бръс и лейли.
— Сече ти пипето.
— Има си хас. За толкова години…
Излязох, хванах такси и слязох на ъгъла на Двадесета улица. За съжаление Стебинс беше отишъл на обяд. Да се опитам да получа това, за което бях дошъл, от някой друг, щеше да е пълна загуба на време. Настоях да се срещна с Креймър. Допуснаха ме до кабинета му. Той седеше зад бюрото си, дъвчеше салам и краставички и пиеше айран, за да ги прокара. Когато му заявих, че искам да получа делото на Дайкс и списък на сътрудниците в кантората, където е работил той, Креймър ми заяви, че е много зает и се радва да ме види като ми пожелава всичко най-хубаво.
— Естествено, сър — вежливо казах аз. — Ние направихме за вас всичко, което можахме. Открихме Абрамс, преди да е изстинала и безкористно ви я предадохме. Вие буксувате, ние също. Сега имам нужда от списък, който мога да получа и другаде, но с цената на два загубени часа и двайсетачка, но вие казвате, че сте прекалено зает. Мисля, че не сте виновен. Причината е в храната. Стомахът май не ви е в ред? Интересна диета имате!
Креймър преглътна сместа от краставици и салам, която дъвчеше в момента, натисна бутона за вътрешна връзка и каза:
— Роси? Изпращам Арчи Гудуин. Покажи му досието на Леонард Дайкс, нека препише имената на работещите в кантората. Нищо друго няма да му даваш и го гледай в ръцете! Ясно ли е?
— Да, инспекторе — изскърца металният глас.
Успях да се прибера вкъщи за обяд, после прескочих до магазина за канцеларски принадлежности и си купих обикновени бели лепенки. Останалото, което ми бе нужно, го имах под ръка.
В списъка ми имаше шестнадесет дами. Ако се заровех по-подробно в случая, можех да разбера коя каква е, но за това ми бе нужно време, а не исках да бъда необективен. Мацето, което работеше в архива, можеше да се окаже по-полезно от секретарката на самия старши съдружник — Джеймс А. Къриган. Като начало се задоволих само с имената и напечатах всяко от тях на отделна лепенка. Освен това написах шестнадесет пъти на шестнадесет отделни бели листа (да не развалям впечатлението с използване на индиго) следните изречения:
„Тези орхидеи са толкова редки, че не можете да ги купите никъде. Ако искате да узнаете защо, позвънете ми на телефон ПЕ 3–1212. Арчи Гудуин“.
Взех листовете, лепенките и пликовете и се изкачих до оранжерията, взех кошница и нож и започнах да отрязвам стръковете на орхидеите. Трябваха ми четиридесет и осем. По три на всяка дама, но за всеки случай се запасих с няколко за запас. Получи се неотразим букет. Теодор си предложи услугите, но аз отказах.
В оранжерията държим кутии за подаръци, опаковъчна хартия и цветна лента. Теодор акуратно слагаше цветята, а аз слагах бележките и лепях адресите. Поизмъчихме се доста. Улф е специалист по тази работа, но днес това бе мое хрумване. Когато привършихме с последната кутия и опаковахме всичко в голям кашон, часът бе четири без двадесет. Имах време. Смъкнах кашона долу, излязох на улицата, хванах такси и дадох адрес на Медисън авеню, в района на Читиридесета улица.
Кантората „Къригьн, Фелпс, Кастин и Бригс“ се намира на осемнадесетия етаж в едно от тези здания, в които не се скъпят на мрамор, за да се изфукат в очите на посетителите. Двукрилата врата на кантората се намираше в самия край на широкия коридор. Пружините, които държат крилата на вратите, сигурно са направени да удържат и кон, затова влязох вътре не особено грациозно. Може би причина за това бе обемистият кашон, кой знае? В просторната приемна седяха двама клиенти, а трети се мотаеше напред-назад. Зад комутатора седеше дама със златистопепелява коса и кисело изражение на лицето. Приближих се, сложих кашона на бюрото, започнах да вадя кутиите една по една и да ги слагам пред нея.
Портиерката ми хвърли убийствен поглед.
— Какво е това? Атомна бомба? — попита тя с леден глас. — Или денят на майката през февруари?
Спокойно приключих с изпразването на кашона и се преместих по-близо до нея.
— На една от тези кутии ще намерите името си. Върху останалите са написани други имена. Трябва да се доставят днес. Може би ще се заемете с това бодро и с радост…
Млъкнах, тъй като пред мен вече имаше някой. Мадамата беше подскочила от мястото си, бе заобиколила бюрото и ровеше в купа, за да търси кутията с името си. Докато тя бе заета с това, аз преминах през вратите в обратна посока, този път с достойнство, и изчезнах от погледа й.