Протегнах се към чашата с кафе, отпих и отново се облегнах на стола.
— Сега внимавайте. Ще ви напомня, че от деня, в който полицаят ни показа списъка, бяха изминали шест седмици. Но бе достатъчно само да погледнем в писмото на Джоан, за да се досетим веднага, че името Арчър е едно от имената в списъка на Дайкс. Значи Дайкс и Джоан са били свързани по някакъв начин. Тъй като двамата са загинали внезапно и то от насилствена смърт, а Джоан в деня на смъртта си е трябвало да се срещне с Арчър, беше логично да се предположи, че двете убийства са свързани и нишката води към Арчър. Когато вие поискахте да ви разкажа нещо от живота на детективите, сигурно сте си представяли преследване и стрелби в Сентръл парк… Това си има своята красота, но аз се гордея, с бързината с която свързахме двата случая с Арчър. Ако не бяхме ние, то един полицай щеше да се занимава с Дайкс в Манхатън, а друг негов колега — с делото на Джоан Уейлман в Бронкс. Сега цяла армия върви по следите и вие знаете това.
Ще ви издам една тайна. Но ако това, което ще ви кажа, стигне до пресата, ще си имам неприятности с полицията, макар че и сега там не ме обичат много. Рейчъл Абрамс е работила като машинописка в стая на седмия етаж в една сграда на Бродуей. Преди два дни пада на тротоара и загива. Интересно, нали? Ако не бях наминал няколко минути по-късно в стаята й, всички щяха да смятат смъртта й за нещастен случай. В едно от чекмеджетата на бюрото й открих кафяв бележник, в който е записвала приходите си. Там съществува запис, в който се казва, че през септември миналата година Байрд Арчър й е платил тридесет и осем долара.
Доли Харитън ахна. Чуха се и други възклицания.
— Ще го сънувам този Арчър — каза на висок глас Нина Пърлман.
— Вече го сънувам — уверих я аз. — Ние сме сигурни, че Джоан Уейлман е убита, защото е чела ръкописа. Също така сме сигурни, че Рейчъл Абрамс е умряла, защото го е печатала. Съвсем естествено е нашето желание да се доберем до Арчър и до ръкописа. Има ли предложения?
— О, господи! — възкликна Сю Дондеро.
— Ами намерете копието на романа — предложи Порция Лис. Наоколо се чу кикотене.
— Вижте — казах аз, — с ваше позволение искам да направя нещо. Сега в този дом се намират двама души, които имат отношение към това дело. Мисля, че си струва да ги помолим да дойдат при нас и да ни разкажат какво знаят. — Натиснах с крак копчето на пода. — Ако не сте се изморили, разбира се?
— Кои са те? — пожела да узнае мисис Адамс.
— Бащата на Джоан Уейлман и майката на Рейчъл Абрамс.
— Не са най-веселата двойка на света — отбеляза Доли Харитън.
— Права сте. До помощта на детектива прибягват обикновено тези, на които не им е до смях.
— Искам да ги видя — високо обяви Хелън Трой. На вратата се появи Фриц.
— Къде са мисис Абрамс и мистър Уейлман, Фриц? В южната стая ли?
— Да, сър.
— Бъди така добър да ги помолиш да дойдат при нас.
— Добре, сър.
Фриц излезе от стаята. Аз попитах дали на някой не му е пресъхнало гърлото и получих три поръчки.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Десет чифта очи се насочиха към двамата нови гости, когато влязоха при нас, съпроводени от Фриц. Вярно е, че някои от погледите бяха доста замъглени, но любопитството бе всеобщо. Станах, представих всички и настаних новодошлите на два стола от двете ми страни. Мисис Абрамс бе в рокля от коприна, черна на цвят и може би изкуствена. Изглеждаше смутена и изплашена. Уейлман бе във все същия сив костюм или в негов двойник и се опитваше да гледа към всички едновременно. Седеше на стола си изправен като дъска. Отворих уста да кажа нещо, но Бланш ме изпревари.
— Приятели, вие трябва да си пийнете нещо. Какво да ви налея?
— Благодаря ви — вежливо каза Уейлман. Мисис Абрамс само поклати глава.
— Чуйте ме — не се предаваше Бланш. — Ако ви се е случило нещастие, най-доброто лекарство за случая е коктейлът. Повярвайте на опита ми. Две дози джин и една сух вермут…
— Затвори си устата, Бланш! — нареди мисис Адамс.
— Вие си я затворете — озъби се Бланш. — Това е приятелска вечеринка. Къриган няма да ме уволни заради вас, ясно ли е?
С удоволствие бих я изхвърлил през прозореца, но вместо това казах:
— Правилно ли съм ви направил коктейла, Бланш?
— Разбира се.
— Наричайте ме Арчи.
— Разбира се, Арчи.
— Добре, сега също ще постъпя правилно. Как според вас бих постъпил, ако оставя нашите гости без напитки? Неправилно.
Аз винаги постъпвам правилно. Значи решихме. — Обърнах се надясно, тъй като бях обещал на мисис Абрамс, че Уейлман ще говори пръв. — Мистър Уейлман, разказах на тези дами за случая, който разследваме. Те се заинтересуваха, защото са работили в една и съща кантора с Леонард Дайкс. Казах също, че чакате мистър Улф и няма да имате нищо против да разкажете на нашите гостенки за вашата дъщеря Джоан. Надявам се, че нямате нищо против.