— Пфу! — Улф отхапа намазан с масло и гарниран с шунка грамаден къс от палачинката. — Какво стана?
— В общи линии или с подробности?
— В общи линии. Подробностите после.
— Събраха се десет дами, в това число млада и острозъба, но за сметка на това делова адвокатка, и стара бойна кобила. Пихме горе, но смачкахме само два стръка онцидии. При това…
— форбези?
— Не, варикозум. Когато слязохме, всички бяха развеселени. Аз седнах на вашето място. Предупредих Фриц, че ще стигнат само до супата и баничките, а за патицата няма да остане място, и се оказах прав. Държах реч, изслушаха ме, но за убийствата си замълчах до кафето. Когато ме помолиха да разкажа за работата на детектива се съгласих. В необходимия момент повиках нашия клиент и мисис Абрамс и в последвалите минути дори вашето сърце щеше да се смекчи, макар че вие никога не бихте си признали. Те само бършеха сълзи. Уейлман имаше наглостта да твърди, че си позволявам твърде много. Отгоре на всичко тръгна да изпраща мисис Абрамс, макар че довчера не я познаваше. Между другото, казах им, че съм открил името на Байрд Арчър е бележника на Рейчъл, защото трябваше да подготвя почвата преди да извикам майка й. Ако стигне до пресата, Креймър ще беснее, но бележника го намерих аз и той самият често казва, че не умея да държа езика си зад зъбите.
— Той е напълно прав — Улф едва отпи от горещото кафе. — Значи се разчувстваха?
— Да. Преградите паднаха и започна голям спор относно това кой е доносничил за старшия съдружник О’Мелли, който е бил лишен от практика за подкуп на съдебен заседател, и кой е убил Дайкс. Имат много версии, но най-ценните ги крият внимателно. Едната, която се казва Елинор Грубър е хубаво момиче, но се прави на много умна. Била е секретарка на О’Мелли, а в момента е на работа при Луис Кастин. Тя се опита да ме вкара в правия път като твърдеше, че е чиста загуба на време нашият опит да намерим връзка между Дайкс и Джоан с Рейчъл, тъй като такава не съществува. Реших да взема тайм-аут и да изпробвам индивидуалния подход. За начало избрах Сю Дондеро, секретарка на господин Емет Фелпс. Заведох я в нощен клуб, където изхарчих тридесет и четири долара от парите на нашия клиент. Задачата минимум бе да завържа приятелски отношения, но в хода на разговора вмъкнах заплахата, че ако трябва ще взривим кантората им на такива дребни парченца, че службата по чистотата ще ни глоби за замърсяване на улиците. Както вече ви казах, сватбата ще се състои в неделя. Надявам се, че ще ви хареса. Ще видим какво ще стане. Ако някой в кантората е замесен, мисля, че ще си покаже носа. Ако това не стане, значи мис Грубър е много умна и ще заменя Сю с нея. Времето ще покаже кой е прав, освен ако нямате желание да вземете думата сега.
Улф се справи с шунката и омлета, приготвен от масло и херес, и пристъпи към десерта — щедро полети с планински мед палачинки. Ако се намирахме в кабинета му, отдавна да се е намръщил. По време на хранене обаче подобни гримаси бяха недопустими.
— Не мога да понасям да обсъждам нечии действия по време на закуска.
— Знам.
— Подробностите ще ми разкажеш после. Намери Сол и му поръчай да разбере защо О’Мелли е лишен от адвокатска практика.
— Мисля, че ви казах, че тези сведения ги има в полицията в делото на Дайкс.
— Въпреки това нека Сол да свърши тази работа. Фред и Ори да се заинтересуват за връзките на Дайкс извън кантората.
— Но той не е имал никакви връзки.
— Нищо. Нека да се поровят. Ние предложихме хипотеза и сега или ще я потвърдим, или ще я опровергаем. Продължавай с дамите. Покани някоя от тях на обяд.
— Не е много удобно. Тяхната почивка…
— Нямам време за препирни с теб. Искам да си прочета вестника. Ти закусва ли?
— Не. Станах късно.
— Иди да закусиш.
— С удоволствие.
Преди това обаче позвъних на Сол, Фред и Ори и ги поканих на инструктаж. Освен това доста от делата ми имаха нужда от освежаване. Скоро по телефона се обади сержант Стебинс и се заинтересува как е минала вечеринката и аз го попитах след кого от моите гости е пуснал своите хрътки. Пърли не пожела да ми каже. Реших да почакам с поканата за обяд. Такова бързане можеше да изплаши Сю, а с друга не исках да си губя времето. Освен това не се бях наспал и бях небръснат.
Улф слезе в кабинета си в единадесет часа и започна да преглежда сутрешната поща, продиктува две писма и накрая ми поиска „пълен“ отчет. Под „пълен“ той разбира: всеки жест, дума или интонация. Доста съм се напатил с него и се справих за малко повече от час. Когато завърших, Улф каза:
— Обади се на мис Трой и я покани на обяд. Аз се направих, че не съм чул.