Червеното кожено кресло предоставих на Къриган, старшия съдружник. Останалите настаних в полукръг около Улф. Съгласно правилото аз изваждах бележник и писалка само след сигнал на шефа, но днес ги приготвих предварително. Законът не ми забранява да опитам и когато отвори уста, аз започнах да изписвам страниците на бележника. Всички хорово изразиха възмущението си.
Улф ми знаеше номерата и бе готов да ми направи забележка, но не можа да се удържи и се засмя. Ясно бе, че идеята да накараш четири действащи и един бивш адвокати да заблеят в един глас му беше харесала.
— Не мисля, че ще се наложи да водим записки — каза Улф. Оставих настрана бележника, но все пак достатъчно близко, за да ми е под ръка. На тях това не им хареса. По време на беседата ни те непрекъснато поглеждаха към мен, за да се убедят, че не записвам нищо.
— Това е поверителен частен разговор — заяви Къриган.
— Да, сър — съгласи се Улф. — Но казаното може да бъде огласено, тъй като аз не съм ваш клиент.
— Напълно сте прав — Къриган се облиза, но гладният блясък в очите му се съхрани. — Ние няма да възразим срещу такъв клиент. Нашата кантора не търси клиенти, мистър Улф. Мисля обаче, че ако някога се нуждаете от нас, то за всички ни ще бъде чест да ви представляваме.
Улф наклони глава на една осма от дюйма. Аз на такава височина повдигнах дясната си вежда. Явно адвокатите ни се подмазваха.
— Ще премина по същество — обяви Къриган. — Вчера вечерта вие примамихте тук голяма част от нашите сътруднички и се опитахте да ги съблазните.
— Да ги съблазним в юридически наказуем смисъл ли, мистър Къриган?
— Не. Не, разбира се… Всички тези орхидеи, силни напитки и екзотични ястия… вие подхвърляте на изпитание тяхното целомъдрие и сдържаност. Отговорност за това носи мистър Гудуин.
— За всички постъпки на мистър Гудуин тук отговарям аз. Той е мой помощник. Вие ме обвинихте в злоумисъл?
— Не, ни най-малко. Май че не започнах много добре. Сега ще ви опиша нещата такива, каквито ние ги виждаме, а ако греша, ме поправете. Значи така, човек на име Уейлман ви наема да разследвате смъртта на неговата дъщеря. Вие решавате, че има връзка между нейната смърт й смъртта на други двама, а именно Леонард Дайкс и Рейчъл Абрамс. И…
— Не съм решил, а предположих. Това е работна хипотеза.
— Добре. Вие започвате да работите в тази посока. Своята хипотеза вие съставяте от два факта: появата на името Байрд Арчър и в трите случая и насилствената смърт ца трима души. Второто е чисто съвпадение и не би имало никакво значение без първото. Ако разсъждаваме обективно, вашите предпоставки не са достатъчно убедителни. Затова ние подозираме, че разработвате вашата хипотеза по този начин, тъй като не разполагате с по-добра. Естествено, ние може да не сме прави.
— Не. Вие сте напълно прави.
Адвокатите размениха многозначителни погледи, Фелпс промърмори нещо, но не успях да разбера какво. О’Мелли беше единственият, който дори не помръдна вежди. Беше погълнат от собственото си нещастие.
— Естествено е, че не можем да очакваме да свалите картите си на масата — трезво разсъди Къриган. — Ние дойдохме тук не да питаме, а да отговаряме на въпроси.
— За какво?
— За всичко, което може да има отношение към случая. Готови сме да разкрием пред вас всичките си карти, мистър Улф. Честно казано, нищо друго не ни остава. Ще бъда откровен с вас като ви кажа, че нашата кантора се оказа в много уязвима ситуация. Още един голям скандал и ние няма да издържим. Едва година е минала откакто старшият съдружник бе обвинен в углавно престъпление, лишен от практика и едва избегна съда. Това беше страшен удар за нас. След като се реорганизирахме, започнахме бавно да завоюваме отстъпените позиции, а сега нашият доверен деловодител е убит. Всичко отново изплува на повърхността. Макар че нищо не свързва изключването на О’Мелли със смъртта на Дайкс, пресата е способна да направи от нищото нещо. Вторият удар беше още по-тежък от първия, но времето минаваше и нещата започнаха да утихват. Сега пожарът отново се разгоря заради убийството на напълно неизвестна за нас млада жена на име Джоан Уейлман. Вярно е, че този път загубата на престиж не бе толкова голяма. Полицията се опита с наша помощ да открие следите на този Байрд Арчър, но не излезе нищо. След седмица безплодни проучвания, полицията ни остави на спокойствие, но ето че сега посещенията зачестиха отново. Не знаехме каква е причината, но се изясни, че е свързана със смъртта на Рейчъл Абрамс. Как тогава да не дойдем до заключението, че някой има доста остър зъб на нашата кантора?