— Моето мнение е без значение — вдигна рамене Улф. — Наистина имате право да смятате, че някой ви преследва.
— Да, разбира се. Но и сега не ни оставят на мира. Така не може да продължава! Както знаете, Абрамс загина преди три дни. Полицията отново иска да открие следите на Арчър, макар че и на децата е ясно, че ако при нас някой знае нещо за него, то те непременно ще го разберат и то незабавно. Не ни остава нищо друго, освен да скръстим ръце и да чакаме да открият този проклет Арчър. Така поне мислехме до вчера. Знаете ли какво се случи днес в съда? Луис Кастин бе защитник във важно за нас дело. През почивката при него отишъл представител на обвинението и казал… Какво каза той, Луис?
— Той попита — размърда се на стола си Кастин, — дали не си търся нова работа, за да не се налага да се записвам при безработните, когато фирмата ни изгърми. — Гласът му звучеше ядосано и не подхождаше на сънения му вид. — Той се опита да ме изкара извън нервите, за да спечели процеса, но не успя.
— Виждате ли? — Къриган отново се обърна към Улф. — До вчера всичко бе различно. Докато не донесоха орхидеите и поканите от Гудуин. Разбрахме какво се е случило тук вчера вечерта — как Гудуин е казал на една от нашите сътруднички, че вие смятате, че нишката за убийството на Джоан Уейлман води към нас, и че сте убеден в това и нито вие, нито вашият клиент ще се откажете от тази идея. Знаем достатъчно за вас и вашите методи, за да осъзнаем каква опасност ни грози. Докато тази идея ви владее, вие няма да се спрете пред нищо. Полицията може да се откаже, слуховете да се разсеят, но вие няма да се откажете за нищо на света. Страшно е да се помисли как ще се отрази всичко това на нашия персонал. Те и без това вчера са се скарали заради вас.
— Глупости, те отдавна се задяват помежду си.
— Не е така. Вече се бяха успокоили. Вие ги подпалихте отново и за капак поканихте бащата и майката на загиналите момичета. Сега нашите сътруднички съвсем са загубили самообладание. Един господ знае на какво още сте способен. Затова решихме да се срещнем с вас. Питайте каквото искате. Казвате, че за вас това е работна хипотеза. Хайде проверете я! Вие разследвате убийството на Джоан Уейлман и предполагате, че някой от нас, или може би всички ние, сме в състояние да ви окажем съдействие. Ние сме на вашите услуги. Време е всичко това да свърши.
Къриган ме погледна и каза вежливо:
— Бихте ли ми дали чаша вода, моля?
Сметнах, че не става дума само за вода. Натиснах копчето, за да повикам Фриц, тъй като не трябваше да отсъствам по време на важни срещи. Същевременно попитах дали още някой не изпитва необходимост да си намокри гърлото. Двама предпочетоха бърбън, двама — скоч, а един — водка. Петимата разговаряха тихо помежду си докато чакаха напитките. Забелязах, че Улф не си поръчва бира, което бе нещо съвсем необичайно. Нямам нищо против навика му да не пие заедно с предполагаеми убийци, но днешните ни гости той виждаше за първи път и нямаше никакви улики срещу тях. Сигурно бе поредния израз на магарешкия му инат.
Къриган остави полупразната чаша настрана и каза:
— Моля, започвайте.
— Доколкото разбирам, сър — избоботи Улф, — вие искате чрез разпит да се убедя, че моята хипотеза е неоснователна. За съжаление вечерята ми не може да чака.
— Можем да излезем и да се върнем след известно време.
— Не мога да гарантирам, че за един час или за ден ще стигна до определено мнение.
— Съгласни сме. Главното е да ни оставите на мира колкото може по-скоро и да не причинявате на кантората по-голяма вреда.
— Добре. Тогава имам въпрос: кой от вас първи предложи да се срещнете с мен?
— Какво значение има това?
— Аз задавам въпросите, мистър Къриган.
— Добре, добре. Това бе по предложение на… — старшият съдружник се запъна. — Да, това беше Фелпс.
— Нищо подобно — каза Фелпс. — Вие дойдохте при мен и попитахте какво мисля по въпроса.
— Тогава вие, Фред?
Бригс започна да мига с очи.
— Да ви кажа право, Джим, не зная. Вечно предлагам по нещо, може би и сега… Помня само, че Луис ми позвъни през обедната почивка, за да уточним някои цифри и тогава с него обсъдихме бъдещата среща с мистър Улф.
— Така е — потвърди Кастин. — Вие казахте, че мислите по въпроса.