— Дявол ви взел, докога ще мрънкате над такъв елементарен въпрос! — чу се саркастичният глас на Конрой О’Мелли — екс-адвокат и екс-съдружник. — Предложението направих аз. Позвъних ви около единадесет, Джим, вие разказахте за намесата на мистър Улф и аз предложих да се срещнем с него и да поговорим.
Къриган стисна устни.
— Вярно. После отидох при Емет за съвет.
Улф се обърна към О’Мелли:
— Позвънихте на мистър Къриган около единадесет. — Да.
— С каква цел?
— Да узная новините. Не бях в Ню Йорк цяла седмица и не бях разопаковал багажа си, когато ме атакува полицията. Отново за този Байрд Арчър. Исках да разбера какво се е случило.
— Къде бяхте.
— В Атланта, щата Джорджия. Събирах сведения за доставка на стомана за строителството на един мост.
— За кого?
— За бившата ми кантора. Нали не мислите, че бившите ми колеги ще ме оставят да умра от глад? Храня се всеки ден, ако позволите. Когато ме уволниха, ми дадоха част от прихода за незавършените дела и ми позволиха да водя някои сделки извън стените на кантората. Знаете ли каква е отличителната черта на бившите ми съдружници? Любовта към ближния. Аз съм техният ближен.
— Дявол те взел, Кон! — избухна Фелпс. — Защо е този цирк? Какво искате да докажете?
В очите на Кастин избухна пламъче и угасна веднага по време на тирадата на О’Мелли.
— Ние дойдохме тук, за да отговаряме на въпросите на мистър Улф — сухо каза той. — Нека да отговаряме по същество.
— Не съм съгласен — възрази Улф. — Това не е съдебно дирене. Понякога уклончивият отговор е по-красноречив от лъжата. Надявам се, че вие ще прибягвате до лъжи колкото се може по-рядко, защото ако ви улича в такава, ще си имате доста неприятности. Сега искам да знам дали някой от вас не е писал художествени произведения или просто е изпитвал творческа треска, сдържана досега. Ако сега започнете да отричате, това ще осветли моята хипотеза, а вие ще изпаднете в глупаво положение. Изпитвали ли сте влечение към писане и писали ли сте, мистър О’Мелли?
— Не.
— А вие, мистър Бригс?
— Не.
Оказаха се пет „не“-та.
Улф се облегна и изгледа поред петимата адвокати.
— Напълно е ясно — продължи разпита си той, — че за потвърждение на моята хипотеза е необходимо Леонард Дайкс или някои от познатите му да е написал произведение, достатъчно обемисто, за да бъде наречено роман… По-добре би било да се окаже именно той, тъй като е бил убит. Полицията, естествено, ви е питала за това, но аз предпочитам да получа сведения от първа ръка. Мистър Къриган, да сте знаели или чули Дайкс да е писал или да е имал намерение да пише роман?
— Не.
— Мистър Фелпс? Отново пет пъти „не“. Улф кимна.
— Сега разбирате защо, дори да прекараме заедно цяла седмица, ще трябва да се обърна към вашия персонал. Тук картите са в ръцете на мистър Гудуин. На ваше място не бих пречил на младите жени да отговарят на въпросите му. Ако те не ви послушат вие ще ги уволните, а тогава те с още по-голяма готовност ще отговарят на нашите предложения. Ако конкретно ги предупредите да мълчат за литературните амбиции на Дайкс, това рано или късно ще стигне до ушите на мистър Гудуин. Тогава ще ви попитам защо криете факти от мен. Ако някоя от жените е дочула случайно изтървана фраза, ние също ще узнаем за нея.
Никой не каза и дума след тирадата на шефа.
— Ние не сме ученици, Улф — каза със скучаеща усмивка Луис Кастин. — Що се отнася до мен, аз съм готов да ви предоставя всички сведения, с които разполагам и които имат отношение към този случай. Въпреки че мисля, че не зная нищо подобно. Аз, както и всички останали, дойдох тук, за да ви убедя в това.
— Отговорете ми тогава на един въпрос, мистър Кастин — небрежно подхвърли Улф, — доколкото разбрах, лишаването на практика на О’Мелли накърни репутацията на кантората ви, но вие лично спечелихте от това като станахте съдружник. Правилно ли съм разбрал?
Очите на Кастин внезапно загубиха сънливостта си и заблестяха.
— Отричам най-категорично, че това има отношение по вашия случай.
— Трябва да обсъдим моето предположение. Вие, разбира се, можете да не отговаряте, но тогава защо сте тук?
— Отговорете му Луис — с иронична усмивка каза О’Мелли. — Кажете „да“ и всичко ще приключи.
Двамата впериха очи един в друг. Съмнявам се, че някога някой от тях е гледал с такава омраза прокурора на съдебен процес, в който те са били защитници.
— Да — отговори накрая Кастин. Погледът му отдавна бе загубил сънливостта си.
— Естествено, вашата част от приходите на кантората нарасна?
— Да.
— Съществено ли?