— Да.
Улф премести погледа си наляво.
— Вие също спечелихте мистър Къриган. Станахте старши съдружник и вашата част от печалбата също се увеличи, нали?
Долната челюст на Къриган изскочи още по-напред.
— Станах старши съдружник в кантора, която беше на самия край на пропастта. Да, моята част порасна, но доходите рязко спаднаха. Щях да спечеля повече, ако бях напуснал.
— Какво ви попречи? — уязви го О’Мелли. Съдейки по тона му, той мразеше Къриган поне пет пъти по-малко от Кастин.
— Ангажиментите спрямо партньорите, Кон. Моето име бе написано на табелката заедно с техните имена. Не можех да ги оставя в беда. Твърде съм предан на нашето дело.
О’Мелли внезапно скочи на крака. Мисля че в съдебната зала го е правил хиляди пъти, когато е искал да направи възражение или да подчертае невинността на своя клиент. Но сега всички бяха изплашени от този жест, включително и аз. Той вдигна нагоре дясната си ръка и със звънлив глас произнесе „предан“! После се стовари на стола си, вдигна чаша и като каза „пия за предаността“, я изпразни на един дъх.
Четиримата съдружници се спогледаха. Аз промених мнението си за О’Мелли. Малкият е бил страшилище за прокурорите.
— А вие, мистър Бригс? — продължи Улф. — Вие също сте се придвижили нагоре след напускането на мистър О’Мелли.
Бригс започна да примигва с очи.
— Възмутен съм — намусено каза той, — възразявам против това начинание. Знам много за вас и считам, че вашите методи са неетични и заслужават да бъдат осъдени. Бях против това да се обръщат към вас.
— Фредерик трябва да стане съдия — мрачно каза О’Мелли. — Трябвало е да го назначат за съдия веднага след като е завършил университета. Щеше да е идеален съдия. Притежава гъвкав ум, който му позволява да бъде щастлив от взетото решение, без обаче да разбере същината на проблема.
Фелпс запротестира:
— Не се заяждай, Кон. Не всички са умни като теб. Може би това е по-добре за всички.
— Напълно си прав, Емет — кимна с глава О’Мелли. — Бедата е, че вие винаги сте прави. Знаете ли, интересно защо аз никога не съм се възмущавал от факта, че вие винаги сте прави… — сам не зная защо. Но не защото вие не спечелихте нищо от моето падение. Това въобще не ми направи впечатление.
— Но аз спечелих въпреки това. Издигнах се едно стъпало и делът ми се увеличи — Фелпс погледна към Улф. — Всички ние спечелихме по нещо от нещастието на нашия съдружник. Поточно ще спечелим, ако не фалираме заради тази история. Дори аз спечелих. Всъщност аз не съм адвокат, а учен. За адвоката най-интересното дело е това, с което той се занимава в момента. За мен най-интересното дело е това, което се е разглеждало във виенския съд през 1568 година. Споменах го, за да разберете защо всичко това ми е ужасно скучно. Ако бях убил Дайкс и двете жени може би нямаше да скучая, макар че се съмнявам в това. Така че не ми забелязвайте. Ще слушам внимателно, но без всякакъв интерес. Надявам се, че ще ми простите.
„Ето това — помислих си аз, — ще ми е в полза при понататъшните отношения със Сю Дондеро. От нейните оскъдни приказки не останах с впечатление, че той е такъв циник. Не е лошо и Сю да узнае нещо ново за своя шеф, макар че секретарките са длъжни да знаят всичко.“
Улф изслуша излиянията на Фелпс с наведена глада.
— Значи убийствата ви изморяват, мистър Фелпс?
— Не съм казвал това. „Изморявам“ е глагол, означаващ някакво действие. Безразлично ми е.
— Но в дадения случай са заплашени вашите средства за съществуване?
— Да. Затова съм тук. Дойдох да отговарям на въпросите ви, но не разчитайте на това, че ще се размърдам.
— Тогава няма да се опитвам. — Улф премести очи към О’Мелли.
— А вие защо дойдохте, мистър О’Мелли.
— Преданост — бях напълнил отново чашата му и той я вдигна. — За предаността!
— Към кого? Към бившите ви колеги? Останах с впечатление, че не сте достатъчно добре разположен към тях.
— Това още един път потвърждава, че външността е измамна — О’Мелли остави чашата. — Към моите стари приятели — Джим и Емет, Луис и Фред — за тях бих влязъл в огъня… Всъщност така и стана. Това достатъчно убедителна причина ли е за моето идване?
— Аз бих предпочел нещо по-очевидно, което не е под въпрос.
— Добре. Ще ви предложа друга. Бях рядко способен и честолюбив човек. Моят талант и способности се развиваха само в една посока. Да вляза с папката в съдебната зала, да изляза пред съдиите и съдебните заседатели и така да въздействам на техните мисли и чувства, че да произнесат оправдателна присъда. За четири години не загубих нито един процес. Но един прекрасен ден се сблъсках с неизбежното поражение. В това нямаше никакво съмнение. Под натиска на неизбежното за първи път в живота си подкупих съдебен заседател. Накрая заседателите не стигнаха до единно мнение, съдът произнесе компромисно решение и вече се радвах, че съм се измъкнал сух от водата, когато внезапно се разрази скандал. Някой ме натопи в съда, съдебният заседател се разкисна и затънах в калта до ушите. Поради липса на достатъчно улики не успяха да ме осъдят, тъй като гласовете на заседателите се разделиха поравно. Но бях лишен от практика.