На вътрешно политически теми Камбел мълчеше и проявяваше сдържаност, продиктувана може би от предпазливост. Разногласията между вигите и торите34 по това време разтърсваха Англия из основи и една силна партия, която застъпваше интересите на Стюартите, застрашаваше току-що възкачилата се на престола хановерска династия. Кавгите на спорещи политикани огласяваха всяка пивница. Но тъй като ханджията бе твърде либерален в политическите си схващания и никога не влизаше в спор с някой добър клиент, неделните му гости често се разделяха на два непримирими лагера, сякаш той даваше угощение за Градския съвет на Лондонското Сити. Свещеникът, аптекарят и един дребен човечец, който не си каза професията, но който, съдейки по жестовете и движенията на пръстите му, трябва да беше бръснар, горещо поддържаха каузата на Високата църква35 и на Стюартите. Акцизният чиновник, по задължение, адвокатът, който се надяваше да получи някоя дребна държавна служба, и моят съпътник, който най-разпалено участвуваше в спора, твърдо отстояваха каузата на крал Джордж I36 и правото на престолонаследие на протестантската династия. Как се надвикваха само и какви страшни проклятия се разменяха! Всеки лагер се обръщаше към г-н Камбел с явното желание да получи одобрението му.
— Вие сте шотландец, сър. Един джентълмен от страната ви трябва да защищава правата на законното престолонаследие — викаха едните.
— Вие сте презвитерианец — заявяваха поддържниците на другия лагер, — вие не може да гледате с добро око на самовластието.
— Господа — каза шотландският ни оракул, след като не без затруднение успя да наложи за малко тишина. — Не се съмнявам, че крал Джордж напълно заслужава привързаността на приятелите си. И ако може д задържи положението, до което се е добрал, той без съмнение ще превърне тук присъствуващия акцизен агент в данъчен инспектор и ще издигне нашия приятел г-н Куитъм до поста главен прокурор. Също така може да отпусне земя, като надлежно оформи това с документ, или да даде друга някаква награда на този честен джентлемен, който предпочита да седи на куфара си вместо на стол. Крал Джеймс37 несъмнено също не е лишен от чувство на благодарност и твърде е вероятно, когато успее да се наложи и ако си науми подобно нещо, да назначи този многоуважаван господин за Кентърбърийски архиепископ, а д-р Мискит — за главен дворцов лекар, и също така да предостави кралската си брада на грижите на моя приятел Латеръм. Но тъй като много се съмнявам дали единият или другият от враждуващите крале биха дали на Роб Камбел една ракийка, ако му дотрябва, аз гласувам за Джонатан Браун, нашия домакин, да бъде крал и княз на пиячите при условие, че ни донесе още едно шише вино толкова хубаво, колкото предишното.
Този духовит и неочакван отговор бе посрещнат с общо одобрение, в което ханджията взе най-живо участие. И след като даде нарежданията си да се изпълни условието, от което зависеше издигането му на високия пост, той не изпусна случая да ни съобщи, че „колкото и миролюбив човек да е господин Камбел, това съвсем не му пречи да бъде смел като лъв — сам без чужда помощ надвил седем разбойници, които го нападнали по пътя, когато отивал от Уитсън за Трист“.
— Лъжеш се, приятелю мой, Джонатан — каза Камбел, прекъсвайки го. — Бяха само двама, и то най-страхливите простаци, които може да срещне човек.
— Наистина ли вие, господине, сам надвихте двама разбойници? — попита моят съпътник, примъквайки стола си (би трябвало по-скоро да кажа куфара си) по-близо до господин Камбел.
— Да, надвих ги — отговори Камбел — и не го смятам за кой знае какво чудо, че да се вдига толкова шум.
— Честна дума, господине — отвърна моят познайник, — бих бил много щастлив да ми направите удоволствието да пътувам с вас — аз пътувам на север, сър.
34
Виги и тори — наименования на двете политически партии, възникнали в Англия през втората половина на XVII в. във връзка с политическите и религиозни борби. Вигите били за ограничаване на кралската власт, за засилването на властта на парламента и бидейки протестанти, за по-голяма религиозна свобода, а торите (от 1689 г.) защищавали интересите на аристокрацията и били против протестантската хановерска династия и за англиканската църква. — Б. пр.
35
Високата църква — направление в англиканската църква, което допускало пищна обредност и се отнасяло по-малко враждебно към католицизма, отколкото Ниската църква, към която принадлежали дисидентите. — Б. р.
36
След смъртта на кралица Ана през 1714 година английският престол се заема от протестантската хановерска династия. Джордж I (1714–1727), Джордж II (1727–1760), Джордж III (1760–1820) и т. н. до 1910, когато се преименува на уиндзорска династия през царуването на Джордж V. Тази династия е способствувала за засилването на вигите. — Б. пр.
37
Джеймс Стюарт, син на сваления от престола Джеймс II-Яков II, който с помощта на Франция направил несполучлив опит да завземе английския престол в 1708 г. — Б. пр.