— О, не! Тъкмо това сега е най-интересното, най-романтичното. Вие няма да се явите като дама.
— Не? А как иначе?
— Като хер.
— По каква причина?
— Причините са две. Първо, дамата трябва да е убедена, че вие в никой случаи няма да бъдете разпозната, а в този случай мъжкият гардероб е най-подходящ. И, второ… а, запозната ли сте добре с живота на Клеопатра?
— Не във всички подробности.
Холм беше убеден, че не знае нищо. Той каза:
— Проектираната картина ще изобразява как царицата, преоблечена като султан, отсича главата на великия везир.
— Както Юдит! Великолепен замисъл.
— Тя трябва да изглежда живописно, разкошно в качеството си на султан. Нож и пищови в пояса и крив ятаган в ръката.
— Така ли смятате?
— Да. Съгласна ли сте?
— Разбира се.
— Сега нещата опират само до костюма.
— Ще позволите ли аз самата да се погрижа?
— Няма ли да ви затрудни?
— О, не! Ще отида в магазина за даване маски под наем.
— Но собственикът не бива да знае, че костюмът е за вас.
— Няма. А как желае въпросната дама да се обръщам към нея?
— По усмотрение. Вие ще бъдете на четири очи и когато се демаскирате, всичко ще си дойде изцяло от само себе си. Сега достатъчно ли сте информирана?
— Напълно.
— Тогава позволете да се сбогуваме.
— Довечера ще се видим отново. Вероятно по-късно ще имам възможността да ви окажа честта, която ви подобава.
— Да, моето име действително няма да ви остане задълго неизвестно, милостива фрау. Но бъдете точна, моля, за да не се налага да ви чакам.
— При всички случаи!
— Сбогом тогава!
Той целуна учтиво ръката й и си тръгна. Едва бяха отзвучали крачките му, тя позвъни на момичето.
— Анна — попита, — виждала ли си и друг път този хер?
— Стори ми се познат.
— Глупачка! Познат! Той е граф.
— Господи Исусе! Аз така го нахоках!
— В бъдеще да не го правиш, глупаво девойче! И всъщност е тайна, че е бил при мен.
— Също за милостивия господар?
— Той не бива да знае нито дума! Вкъщи ли си е?
— Мисля, да.
— Съобщи му за мен!
Тя последва след малко момичето. Мъжът й стоеше до прозореца и зяпаше минувачите.
— Леон! — викна му „баронесата“. Той се обърна бавно и вкиснато.
— Какво? — попита.
— Познаваш ли Клеопатра?
— Не.
— Боже мой! Да не знае Клеопатра!
— Че ти знаеш ли я?
— Естествено!
— Виждала ли си я?
— Не.
— Говорила ли си с нея?
— Не.
— Значи не я познаваш. Та тя отдавна е мъртва!
— Колко си загубен! Аз въпреки това я познавам.
— Хм-м! Наистина ли? Как ти дойде на ума Клеопатра?
Тя преднамерено пропусна последния въпрос и каза:
— Тя е била царица на Източна Индия.
— Глупости!
— Ами каква тогава?
— Царица на Египет.
— Глупости! Тя е победила халифа!
— Не. Тя е победила с красотата си Цезар, а после и Антоний.
— Аха! Ти все много знаеш! Но аз имам в ръката си доказателства. Виждал ли си някога нейна картина?
— Няколко пъти.
— Я ме погледни тогава!
Той я фокусира с удивен поглед.
— Защо?
— Нищо ли не намираш?
— Че какво трябва да намеря?
— Една необикновена прилика между мен и Клеопатра.
Тук той избухна в гръмък смях и извика:
— Да не си полудяла! Ти и Клеопатра!
— Не си ли приличаме?
— Както денят и нощта!
— Ама че вкус! Знам, че никога не признаваш достойнствата ми. Но аз приличам на тази царица на Източна Индия. Имам в ръцете си доказателството!
— Жено, ти изцяло си се променила.
— Ще дойде и друго!
— Всички дяволи! Тя е откачена, наистина откачена!
— Мълчи! Не ме оскърбявай! Помисли за Клеопатра, как с нож и пищови в пояса и крив ятаган в ръката отсича главата на великия везир!
Процепи с ръка въздуха, сякаш снемаше нечия глава. Мосю Леон Стодижел пристъпи към нея и запита:
— Жено, да не си… пила?
Тя се изпъна високомерно пред него, метна му един унищожителен поглед и отговори:
— Ей, и ти ще бъдеш пиян, опиянен от радост, че имаш такава жена!
— Какви приказки! Получила е слънчев удар посред зима. Има мозъчен инсулт!
— Овча глава!
Прогърмявайки тези думи в лицето му, тя напусна стаята. А той дълго време гледа, поклащайки глава, вратата, зад която беше изчезнала, без да може да си обясни загадката.
Глава 12
Надхитрени
Макс Холм отиде до театралния слуга Вернер, за да го инструктира за вечерта. После се отправи към вкъщи. Бащата както обикновено спеше седнал в своя фотьойл. Вратата към спалнята стоеше отворена — вероятно за да прониква и там малко топлина от затоплената всекидневна. Макс предположи, че сестра му е там, и влезе. Наистина я намери там, но в присъствието на… американката. Бяха струпали пред себе си платове и материали и водеха много оживен разговор.