— Леда все едно вече държи заповедта за назначение. Знам го.
— И това наричате поражение за мен?
— Във всеки случай е така.
— Това е ново доказателство, че не ме разбирате. А, сестра ви идва.
Влизането на Хилда сложи край на мъчителния разговор. Американката не си даде труда да удължи с много присъствието си. На сбогуване му подаде ръка с думите:
— Никога не забравяйте какво ви казах. Аз съм бедна, много, много по-бедна от вас!
Когато слизаше по тъмното стълбище, насреща й се зададе домоуправителят. Разминаха се. После той спря, като си мърмореше:
— Коя беше тази? Някаква знатна дама. Но ми прозвуча, сякаш плачеше, сякаш сподави хлипане! Трябва да ми се е причуло!
Долу тя спусна пред лицето си гъстия воал. Сега то не можеше да се различи.
По-късно влезе в магазина на най-известния и най-богатия ювелир. Дори на сцената винаги носеше само истински бижута и му беше поверила няколко накита, за да направи тук-там някои малки промени.
Завари го в разговор с един възстар господин, пред когото той се извини с дълбок поклон, за да я обслужи. Господинът разглеждаше скъпоценностите, но същевременно слушаше внимателно разговора, който тя водеше с бижутера. Последният сметна, че трябва да прояви познанията си, като оцени стойността на бижутата й. Възстарият господин приближи и попита:
— Какво казахте? Браслет на стойност над шейсет хиляди гулдена? Мога ли да го погледна, моля, фройлайн?
Елън свали гривната и му я подаде. Бижутерът вече отваряше уста за някаква забележка, ала господинът незабелязано го сбута с лакът.
— Великолепно! — одобри той. — Наистина възхитително! Къде е изработено това бижу?
— В Сейнт Луис.
Той я погледна изпитателно, после попита:
— Американка ли сте?
— Да.
— И сте отскоро тук?
— От съвсем скоро.
— В такъв случаи едва ли ще се излъжа, ако приема, че името ви е Елън Стартън?
— Така се казвам.
— Слушал съм за вас. Тази вечер ще излезете тук на сцената. Много бих желал да ви гледам, но за съжаление не съм в положение да посещавам този втори по ранг театър.
Двамата навлязоха в много увлекателен разговор. Той слушаше преценките й и се виждаше, че с всяка секунда тя все повече печели симпатиите му. Това си пролича, когато американката се накани да си върви. Господинът използва възможността да напусне заедно с нея магазина и с рязък жест възпря смирения поздрав на бижутера. Вън пред вратата попита:
— Къде сте отседнали, фройлайн?
— В хотел „Юнион“.
— Пеша ли ще отидете?
— Така възнамерявам.
— Ще ви помоля за разрешение да ви придружа. Пътят ми минава край хотела.
Тръгнаха заедно, той от лявата й страна. Продължиха започнатия разговор. Елън забеляза, че хората навсякъде свалят шапки, а придружителят й отговаря с кимане, но нямаше време да се замисли над това обстоятелство, така я пленяваше той със своите дълбоки, остроумни забележки.
Пред вратата на хотела спряха. Портиерът взе за почест със своя украсен със златна топка бастун и се оттегли на почетно разстояние. В дъното на дълбокия коридор се събра цялата прислуга да ги наблюдава с удивени погледи.
— Твърде бързо стигнахме при целта — отбеляза господинът. — Пътят можеше да бъде по-дълъг. Знаете ли, че по време на разговора с вас човек може да разбере как танцувате?
Тя се изчерви.
— Моля, без смущение, майн фройлайн! Преди половин час чух за вас. Съвсем случайно срещнах княз Дьо Бьофур, който ви е гледал от другата страна на океана. В „Столичен театър“ ли искате да постъпите?
— Не.
— Защо тогава ще излизате на сцената?
Погледът му беше така топло и благо отправен към нея, че тя не се опита да извърти отговора. Призна откровено:
— Исках да изляза на сцената, за да ме видят. Търсех една скъпа за мен личност, която изгубих.
— Намерихте ли я?
— Да.
— Следователно още преди излизането. Това ме радва. Както чух, слагат препятствия по пътя ви. Такива хора не ви заслужават. Не бихте ли решили някой път да излезете на дворцовата сцена?
Тя повдигна леко рамене.
— А-а, не искате да се предлагате! Много добре! Но поне бихте си спечелили благодарността на Двора, ако докажете, че славата ви отговаря на истината.
— О — усмихна се тя. — Аз съм неизвестна, без протекции и… републиканка.
— Но не чак червена или радикална?
— О, не! Ние жените по принцип сме добре настроени към монархията.
— Чудесно, чудесно! За протекцията все ще съумеем да се погрижим. И сега най-сетне ще ви призная, че аз съм… краля.
Тя в никой случай не се изплаши. Отправи топло очи към лицето му и отговори:
— Ваше величество, щастлива е страната, която има един толкова добросърдечен баща!