Това подейства. Тя стана смъртнобледа. Посегна към масата да се опре.
— И където откраднахте пет хиляди гулдена от почтения управител Петерман, за да офейкате с парите в Париж! — прибави той.
— Човече, дрънкате неща от царството на приказките! — сряза го тя, възвърнала самообладанието си.
— Ако желаете, мога да приведа доказателства. Досега непрекъснато проявявах стремеж към разбирателство.
— Какво искате всъщност?
— Смяна на онези две банкноти.
— Не зная за никакви банкноти!
— Наброили сте тази сума по спогодбата, която сте сключила с исполинката при плевника. Ако разсъдъкът ви е наред, не можете да го отречете.
— Нека исполинката дойде лично!
— Тя няма време.
— Но аз ще преговарям само с нея!
— Няма да може да стане. Тя предаде работата в мои ръце и аз имам добрата воля да я доведа до пълен завършек.
— Е, добре, исполинката нали си получи парите?
— Но с откраднати банкноти, които е нямало как да използва, без да се подхвърли на риска от арестуване.
— В такъв случай нека ги употреби сега. Вече няма кой да ти следи за тези неща.
— Може би сега повече оттогава. Питам още веднъж. Готова ли сте да смените парите?
— Не разполагам с такава сума.
— Вземете назаем от мосю Леон Стодижел, с когото днес ще вечеряте!
Това й дойде твърде много.
— Човече, всезнаещ ли сте? — попита.
— Не, само добре осведомен.
— В никой случай не мога да набавя парите!
— Тогава сте изгубена!
— Но заедно с мен и исполинката!
— Така ли мислите? Тя все ще изнамери средство да се измъкне от примката. Впрочем аз няма защо да се съобразявам с нея. На мен ми е все едно дали ще хлътнете само вие двете или заедно с исполинката и майка й.
— Двете? — хлъцна старата, която досега от страх дума не беше обелила.
— Да, двете — отговори той.
— Аз в тая работа не съм замесена!
— Вие сте пазили при гробището. Всичко е ясно! По-добре помислете какво ще правите!
— Ние нямаме нито пари, които да ви дадем, нито време да обмисляме нещата. Не знаем нищо. Сега правете каквото си искате!
— Смятате, че не мога да приведа доказателства?
— И откъде се каните да ги изкопчите тези доказателства?
— Изпод плевника. Детето и до днес си лежи там.
За това тя не беше помислила. Сега се смълча объркана.
— С мълчанието си се издадохте. Сега ще ви кажа последната си дума. Около единадесет часа представлението ще свърши. По това време ще бъда отново тук, за да чуя решението ви. Не платите ли и тогава, ще поискам да ви арестуват и под полицейска охрана да бъдете отведени до плевника, където със сигурност ще бъде намерен трупът на детето. Засега лека нощ!
Взе книгата от масата и се отдалечи. Няколко мига двете се гледаха безмълвно, после майката извика с вопъл:
— Какво нещастие! Ние сме изгубени!
— Стига! Говори по-тихо! Ще ни чуят!
— И ни сполетя толкова бързо, толкова неочаквано, като гръм от ясно небе!
— Дяволски противна история!
— Да имахме поне пари!
— И това нямаше да ни спаси. Трябва да потърсим друга помощ. Какво да правим?
— Изгубих способността си да мисля! И виж часовника! Крайно време е да тръгваме за театъра.
— Да, това сега е най-важното. Напред, аз трябва да победя! А после… ах, майко, каква идея! Не сме изгубени!
Можем да се изсмеем на исполинката й нейния пратеник!
— Нещо ти хрумна?
— Да, да. Само че май ще трябва да се откажа от супето със Стодижел. И така, веднага щом свърша, ще напусна театъра през страничната врата и иде отида бързо до плевника. Трупът, или по-точно скелетът, трябва да бъде отстранен. Изчезне ли, никой не може да повдигне обвинение срещу мен. А и може би ще се върна достатъчно навреме, за да отпътувам до „Белвю“.
Макс Холм седеше във фоайето на „Столичен театър“, обхванат от много лесно обяснимо вълнение. Борбата между двете конкурентки трябваше да започне. Той буквално изпитваше страх от следващите два часа.
Чу, че увертюрата вече започна, а пък чакаше напразно… не, не напразно. Ето, че той дойде, княз Дьо Бьофур. Поиска на бюфета да му дадат чаша вино, изпи го и се отправи към Холм, който го пресрещна.
— Успяхте ли, Ваша светлост? — попита този.
— Убеден съм.
— Че ще отиде до плевника?
— Да. Мога да се закълна, че веднага след първото представление ще се измъкне през малкия изход. Полицията вече е на поста си. А вие?
— Всичко е готово.
— Онзи фамозен тимпанист?
— Изглежда прелестно. Като нищо ще го сметнат за дама. Моят стар Папа Вернер дебне и в подходящия миг ще го изпрати.