— А балетмайсторът и жената на клакьора?
— Купето ще ме чака в определеното време.
— Уведомихте ли съдържателя на „Белвю“?
— Естествено! Той самият сърдечно се радва на майтапа!
— Да потърсим тогава местата си. Вече чувам музика. Увертюрата вече е в ход…
Когато Холм влезе в зарешетената ложа на комисионалния съветник, онзи се обърна бързо към него.
— Боже мой, къде се бавите? — попита. — Аз съм почти като в треска. Коя ще победи?
— Американката.
— Наистина ли?
— Да. Взети са съответните мерки.
— Добре, добре! Чудесно! Чувате ли заключителните тактове? Завесата ей сега ще се вдигне!
Седяха до решетката. Салонът много рядко бе събирал толкова много зрители като днес. Дори по пътеките правостоящите бяха човек до човек.
Завесата бавно се нави нагоре. Сцената представляваше скалист ландшафт, по средата на който се откриваше дълбока тъмна пещера. Вдясно и вляво стройни светли фигури на елфи извиваха хълбоци. По небето започнаха да проблясват звезди, а полумесецът оповести изригването си със слабо, неопределено сияние, което потрепваше по сцената.
В този миг задният план на пещерата изсветля и Кралицата на нощта започна да се заражда. Вече можеха да се различат очертанията на нейната пълна, пищна фигура. Пристъпваше по-напред и по-напред, колкото повече се изкачваше месецът. И ето… сега стоеше на открито, окъпана от нежно сребристо сияние.
От тъмния, обсебен със златни звезди воал, който се стелеше на вълни от увенчаната с корона глава, напираха сладострастни форми, облечени в трико с цвят на тялото. И сега тези форми получиха движение.
При нейната поява се бе надигнала буря от акламации, които сякаш не знаеха край. Тъкмо си мислеше човек, че вече ще свършат, и те започваха отново.
— Добре, майсторски направено! — изръмжа ядосаният комисионален съветник. — Това са клакьорите, тези бестии!
И сега тя започна да танцува. Това беше танцът на жена, чиято единствена цел е да покаже плът, за да развихри страстите на другия пол. За някаква характеристика, за някакво добре замислено изпълнение на една обгърната от сериозност основна идея не можеше и дума да става.
И въпреки това аплодисментите не престанаха през целия акт и също през втория, така че човек въобще не можеше да каже има ли музика, или не.
В края на втория, последен акт от всички страни заваляха цветя и букети, а ликуването на увлечената от клакьорите тълпа можеше да се нарече френетично, оглушително.
— Безогледно и във висша степен невъзпитано! — гневеше се комисионалният съветник. — Какво ще кажете, хер доктор?
— Дело на Стодижел!
— Съвършено правилно! И на това отгоре два товарни вагона с цветя! Глупости! Направо тъпоумие!
Най-сетне завесата падна. Зад нея Леда получаваше поздравления от всички страни. Тя плуваше в море от блаженство, но въпреки това необичайно бързо се оттегли в гримьорната си. И при подготовката за повторение на спектакъла никой не забеляза, че тя се измъкна с майка си през тясното задно стълбище. Но когато двете излязоха вън на открито, бяха веднага засечени от бдителни хора, които вече ги чакаха.
Междувременно музиката беше започнала отново и всички погледи се бяха отправили напрегнато към завесата.
Тя най-после се вдигна. Същата сцена като преди. Същата групировка от елфи и нимфи. И сега във вътрешността на пещерата започна да просветлява и кралицата пристъпи напред. Но колко различна беше тази кралица!
Беше обгърната не в черно, а от бели ефирни воали, като перести облачета, реещи се по нощното небе. Изящните крайници бяха непорочно забулени, а около тези облаци се повяваха вълните на прозирен воал с онова наситено синьо, свойствено за небето на последните есенни нощи.
Ни помен от звезди и варак! Но навсякъде, навсякъде по тази пленително красива фигура припламваха неподправени разноцветни искри и проблясъци. Това бяха диаманти, струващи милиони.
При нейната поява за миг настана дълбока, дълбока тишина, а после се разразиха аплодисменти, но естествени. Тя се поклони с достойнство да благодари, ала рязко изправи красивата, огряна от хиляди искристи смарагди и рубини, глава. Беше се чуло остро, пронизително изсвирване. Последва го второ и трето. Внезапно се засвири от десет, двайсет, четирийсет места. Включи се едно демонско съскане и тропане и аплодисментите бяха заглушени.
Елън стоеше неподвижна. Не трепваше с мигла. Чакаше олелията да затихне. Музиката също мълчеше.
Мина много време, докато най-после диригентската палка отново даде знак. Но едва Елън понечи да започне, спектакълът избухна отново.