Така три, четири пъти. Тя не изгуби нито самообладание, нито търпение. Клакьорите в крайна сметка се умориха и ето как най-сетне можа да започне.
Но какъв танц! Всяка фибра излъчваше увереност в победата. Тялото й се движеше, но не в балет. Не то танцуваше, а душата го бе обладала за откровението на тайни, копнеещо чакащи своето освобождение в булото на нощта. Това беше… стой! Защо се ослуша тя внезапно? Защо отправи така пронизващо тъмните си, сияйни очи към оркестъра?
И отново започна, обкръжена от рой елфи, но рязко отстъпи встрани и отпусна вдигнатите вече ръце. Елфите излязоха от такт. Тя отметна глава и смъкна воала. Беше престанала да танцува.
И тогава се започна едно наистина пъклено съскане, свирене, тропане с крака и чукане. Тя пристъпи бавно напред, докато приближи до самия пулт на диригента и зачака.
Естествено, музиката също трябваше да замлъкне. Повече от пет минути продължи врявата. Клакьорите го сметнаха за достатъчно. Какво щеше да направи тя? Може би щеше да започне отново? Но ето че рязко се наведе към пулта на капелмайстора. След миг държеше партитурата в ръка. Хвърли един поглед на местата, които бяха променени, за да я объркат, а после партитурата отлетя надалеч между кулисите.
Изправи глава. Погледът й се плъзна гордо и твърдо по възбудената тълпа.
— Сган! — прозвуча със сонорна яснота от устните й. После се обърна и с горди бавни крачки изчезна между картонените скали.
Само още един кратък миг продължи мълчанието, а след това се извисиха бесни ревове, крясъци и шумотевица, каквито сякаш не бе възможно да произлизат от човешки гърди.
— Гръм и мълния! — изруга комисионалният съветник. — Докторе, не бяхте прав! Вие казахте… а, по дяволите, къде се дяна тоя човек?
Холм беше изчезнал. Обхванат от страх за великолепното момиче, бързо се беше отдалечил да потърси полицията.
Междувременно Леда се бе придвижила с майка си пеша по улиците. Наближиха гробището.
— Там беше — каза тя. — На онова място там се прехвърлих през зида. Де да не бях го направила. По-добре да бях хвърлила детето в реката!
— Тези мъдри мисли се явяват твърде късно — промърмори майка й.
— Може да е било за хубаво!
— Барон Франц е виновен!
— Ако ни се случи нещастие, той ще се провали заедно с нас! Заявявам го!
— Нещастие? На нас? Дори не може да се мисли. След четвърт час всичко ще бъде уредено.
— Къде ще отнесем… скелета?
— В реката.
— Тя е замръзнала.
— Ще пробием дупка в лека. Хайде да вървим!
Тръгнаха покрай гробищния зид и се отправиха после към плевниците. Когато стигнаха, се опитаха да си припомнят.
— Спомняш ли си къде беше? — попита старата.
— Да, там при втория плевник. Ела!
Намериха мястото с доста голяма лекота. Клекнаха една до друга и започнаха да отстраняват с ръце примесената с камъни пръст.
— Колко е меко! — отбеляза старата. — Струва ми се, тогава по-здраво запушихме дупката!
— С времето камънакът се е натрошил.
Работеха напрегнато. Отдушникът беше освободен, но мястото бе празно.
— Като че вече не е тук — каза Леда.
— Бръкни по-навътре!
Тя мушна ръка, додето можа, и я извади пак със същия резултат.
— Празно, съвършено празно! — обяви.
— Но това е невъзможно!
— Защо?
— Човешкото тяло не може да изгние толкова бързо!
— И все пак! Тялото на едно дете се разлага по-бързо от това на възрастен човек. Но въпреки всичко ми се вижда странно!
— По-скоро подозрително, дори много подозрително!
— Естествено е подозрително, когато две жени присъстват тук посред нощ да търсят труп!
Тези думи бяха произнесени от мъжки глас зад тях.
Отекна двоен крясък на ужасен страх. Те се обърнаха рязко и съгледаха множество полицаи, които ги бяха обградили, така че за евентуално бягство изобщо не можеше да се мисли.
— Какво правите тук, фройлайн Леда? — попита обержандармът, тъй като той бе говорещият.
Тя не отговори, поради което той повтори въпроса си.
— Аз… аз… — заекна балерината.
— Е, какво възнамерявахте?
— Аз… не знам.
— В такъв случай ще ви предоставя време да се сетите. Обявявам Ваше величество, Кралицата на нощта, за арестувана. Поканата важи и за фрау мама.
Бяха отведени.
Не само в зрителната зала на театъра, но и зад сцената цареше необикновено голяма възбуда. Единствено Елън беше запазила спокойствие. Тя събра с възможно най-голяма бързина вещите си, наметна си палтото и придружена от театралния слуга, който днес бе предоставен на нейните услуги, се отдалечи по същото задно стълбище, от което преди известно време се бе възползвала и Леда.
Докато пред фронталната част на театъра бе започнала да се надига аларма, при задната страна незабелязано пристигна един файтон, който я откара до хотела. Само един го беше видял — Макс Холм. И знаейки сега, че тя се намира в безопасност, той спокойно се отдалечи.