А преди това при главния портал бе спрял втори екипаж. Кочияшът седеше на капрата, а до впряга бе застанал един временно ангажиран прислужник. По едно време от ъгъла се зададе някакъв мъж. Носеше ливреята на театрален слуга. Беше старият Вернер, който още не беше сдал униформата си.
Той приближи до слугата и попита:
— За кого е екипажът?
— За въпросната дама.
— Аха! Маскираната?
— Да.
— И въпросният хер?
— Той вече избърза напред.
— Почакайте само още миг!
Върна се бързо до една издадена колонада, зад която стоеше забулена дама.
— Време е. Вървете! Клакьорът е вече напред. Защо, не знам. Може би иска да види дали заповедите му са изпълнени. Екипажът стои там.
Дамата заситни нататък и се качи. Въпреки широкополата зимна шапка, която носеше, можеше да се забележи, че горната част на лицето й е закрита от черна полумаска.
Мосю Леон Стодижел действително беше избързал напред, но не за да придаде на заповедите си двойна тежест, а за да попречи някой да не се изсили в блясъка на приготовленията. Беше убеден, че съдържателят няма да го познае. Той го чакаше на вратата и сега го поведе нагоре.
Аранжировката беше блестящо изпълнена. Хвана го страх за кесията му.
— На колко ще възлиза сметката? — попита.
— Шейсет гулдена — гласеше отговорът.
— Господи, Спасителю!
— Милостивият хер се шегува. Убеден съм, че имам княжеска особа пред себе си.
Това го поласка и тъй като очакваше да прекара един изключително приятен час с Леда, се успокои.
След известно време се чу звън от приближаващи звънчета и при вратата долу спря екипаж. Малко след това съдържателят доведе… Леда.
— Веднага ли ще желаят дамата и господинът да сервирам вечерята? — попита той.
— Да, веднага — отговори тя.
— След миг съм на вашите заповеди.
Когато той се отдалечи, мосю Леон улови ръката на своята дама.
— Но, дете мое, защо да почваме веднага с яденето? — попита. — Не бихме ли могли преди това да останем малко насаме?
— По-късно!
— Дай ми поне красивите си устни за една сладка целувка.
Притегли я към себе си, целуна я и наистина не срещна никаква съпротива. Само целувката като че имаше вкус на тютюн.
„Сигурно е изпушила една цигара“ — помисли си той, като си изтри устата.
После отново я прегърна и попита:
— Няма ли да се съблечем?
— Не — прошепна тя свенливо.
— Колко жалко! Но нали сте в…
Разкопча три копчета на пелерината й и съгледа по-закръглените крака в трикото с цвят на тяло и късата черна туника, която тази вечер бе носила под звездния воал. Но тя го потупа възпиращо по ръката и каза:
— Не сега, скъпи Леон!
— Добре, по-късно, по-късно! — съгласи се той, потривайки ръце. — Ние ще бъдем много щастливи, нали! Нали?
— Да, много. Едва изтрайвам.
— Любов моя, сладка моя!
Притисна я интимно към себе си, ала за съжаление беше прекъснат от съдържателя, който сега започна да изпълнява своя дълг.
Вечерята започна. Мосю Леон Стодижел само отпиваше и отпиваше оттук-оттам. Сигурно си мислеше, че колкото повече остане, толкова по-малко ще плати. За свое удивление, което лека-полека прерасна в истински ужас, забеляза, че Леда проявява неутолим глад, граничещ направо с канибалски апетит.
Между зъбите й изчезваха припаси, които биха заситили цели фамилии. Той не можеше да проумее как е възможно това. Колкото по-малко ядеше, колкото по-пестелив се показваше, толкова по-ревностна беше тя. Като че бе обладана от маниакалност напълно да опустоши всичко, което биваше сервирано. Гледаше червените й устни, гледаше великолепните бели зъби. Но тези устни се отваряха толкова широко, че поемаха по половин фунт салами29, а зъбите трошаха с такава лекота сочните овнешки ребърца, сякаш бяха законно притежание на някой английски булдог. А скъпото вино се лееше в гърлото й на такива потоци, все едно е възкръснал прочутият налбантин на Август Силния…
В уреченото време Макс Холм спря пред жилището на балетмайстора. Едва беше дал сигнал с камшика, вратата се отвори и се появиха две женски фигури.
— Със здраве, добри ми Артур! — каза едната.
— Адио, любима моя! — рече другата.
— Здраво ли се държи още долната фуста?
— Досега, да.
— И не допускай да се смъкнат жартиерите. Вие, господата, имате не особено красива окръгленост на прасците! И да не си настъпваш отпред роклята.