— Чудесна идея!
— Сервирам пред вас.
— Мога ли да си вземам каквото ми е вкусно?
— Естествено!
— И ако по самата вас намеря повече привлекателност от тези прозаични неща?
— Това само би могло да ощастливи домакинята, екселенц.
— Добре, нека се храним сега като съпружеска двойка. Да започнем угощението с няколко целувки.
— На ваше разположение, екселенц! Надявам се, ще намерите в мое лице една добра домакиня.
Закуската отне повече време, отколкото обикновено бе необходимо на интенданта. А когато най-сетне позволи на балерината да се сбогува, тя попита:
— А с американката колко дълго се хранихте?
— Нито минута.
— Не може да бъде!
— Казвам ви истината.
— Ще ви повярвам. Кога ще закусим отново?
— Утре, мило мое дете.
— По същото време?
— Да, вие само елате. Тогава ще намерим възможност да обсъдим по какъв начин може най-приятно да се формира вашата екзистенция.
— О, тази екзистенция все още виси между облаците!
— Не, не, тя е вече решена работа.
— Дайте си ръката тогава!
— Ето!
— Чудесно! А сега хиляди целувки за възнаграждение!
Притегли го към себе си и се постара да докаже, че притежава едно безкрайно благодарно сърце.
Вън Жан стоеше в приведена стойка сред дупката на ключалката и наблюдаваше целуващата се двойка.
— Хиляди гръмотевици! — изръмжа недоволно на себе си. — Дъртият пръч е направо за завиждане! Тая Леда има дух и темперамент. Една целувка от нейна страна никак не би било зле.
Когато чу, че тя се сбогува, той се отдръпна от вратата.
Танцьорката се появи, затвори с натиск вратата, спря при него и бръкна в джоба. Похотливо отправеният му към нея поглед й подсказа, че с бакшиш едва ли ще му създаде най-голямата радост. Ето защо попита, взела бързо решение:
— Как ви наричат?
— Жан.
— Добре, добри ми, мили Жан. Пари и състояние аз нямам, но ще ви дам каквото имам. Ето, вземете!
Обхвана здраво с две ръце главата му и го целуна два… три пъти.
— Така! Доволен ли сте?
— Кралски! — отвърна онзи, избърсвайки червилото от устата си.
— Следващия път повече, ако сте разбран!
И се измъкна през вратата. По същото време прозвуча и звънецът на интенданта. Жан влезе при него. Господарят го огледа и незабавно попита:
— Какво ти е? Какво става с теб?
— С мен? Какво да става?
— Цялото ти лице е зачервено.
— Наистина ли?
— Да. Каква е причината?
— Наведох се да вдигна един ключ.
— Аха, така. Леда даде ли ти бакшиш?
— Не.
— Това ме учудва, тъй като притежава толкова изискани маниери. Какво ще й кажеш?
— Нито дума.
— Как? Нито дума? Защо?
— Не мога да й кажа нито дума, защото не е тук.
— Формалист! Мисля, че добре ме разбра.
— Е, тя цялата е артистка.
— Определено!
— Не само балерина, но и актриса.
— Това е вярно. И какъв пленителен глас има. Мисля, че от нея би излязла и една прекрасна певица. Тя е многостранен талант. Какво мислиш? Да я ангажираме ли?
— Хм-м! За какво ни е онази студена американка!
— Правилно! Нека си върви там, откъдето е дошла. Мадмоазел Леда наелектризира. Тя е не само артистка, но и жена, и то в не по-малка степен.
А тази, за която се сипеха тези похвали, вън се засмя на себе си и си каза:
— Пъхнах в торбата тези два стари чувала. Единият е не по-малко отвратителен от другия, но човек трябва да се примирява. А сега — при административния директор, при капел- и балетмайстора, за да не ме изпревари отново американката.
Завари директора вкъщи и веднага бе приета. Влезе по своя предизвикателен маниер, направи кокетен реверанс и в очакване да бъде заговорена, пусна една обаятелна усмивка, изразяваща увереност в победата.
Служителят имаше представителен вид. Беше висок на ръст, с одухотворено лице и рязко оформени черти, които говореха за склонност към размисъл и непрекъсната работа. Но тази сериозност бе смекчена от израз на доброжелателство, който разхубавяваше лицето. Той сега изчезна, когато директорът прикова очи към балерината.
— Седнете! — каза сухо, като посочи един стол. А когато тя се настани, попита: — Направихте ли вече някои визити?
— Не — отговори тя. — Вие сте първият, когото осведомявам за пристигането си.
В облика му се появи незабавна острота.
— Как да си обясня тогава изявлението на куриера от редакцията, че сте били при главния редактор?
— А, той не влиза в сметката. Аз всъщност имах работа само в рекламното бюро и се възползвах от случая да предам визитната си картичка.
— А когато минах преди малко през пазара, ви видях да влизате при интенданта.