— О, няма, Авроричка!
— Ветрилото у теб ли е?
— Да, ето го!
— Да не го счупиш! Знаеш, това е стара наследствена вещ, която ми е много скъпа. Ако някъде нещо се пукне или скъса, било то телено копче, връзка или джувка, в помпадурата30 имаш игла и конец. Ела, дай ми още една целувка.
— Ела, любима моя!
Целунаха се. После тя каза:
— И още нещо. Мисли за мен! Да ми останеш верен дори и ако някой те сметне за дама.
— Нямай грижа, аз ти принадлежа!
— Е, тогава се качвай. Но си повдигни всичко отпред, иначе ще застъпиш копринените ми ресни. Така, вече си вътре. Лека нощ, скъпи ми Артур!
— Лека нощ, вярна моя Авроричка!
Конете потеглиха и спряха едва пред вратата на „Белвю“ Балетмайсторът слезе и беше посрещнат от съдържателя.
— Дамата тук ли е? — попита, когато споменатият го поведе нагоре по стълбите.
— Дамата?
— Да, височайшата дама.
— Та нали това сте вие!
— Хм-м! А, така де! Да, да! Кой ще дойде още?
— Е, въпросният хер.
— Хер? Всички дяволи! Стативът тук ли е вече?
— Не. Моля, влезте тук, мадам, и се дръжте възможно по-тихо. В съседната стая вечерят много високопоставена дама и господин.
— Много добре!
Междувременно Холм бе поел обратно и сега мина покрай къщата на клакьора. Едва беше спрял при следващия ъгъл и ето че пристигна един дълъг, мършав турчин.
— Аз съм! — каза.
— Качвайте се!
— Няма ли по-напред да ме огледате?
— Ще го направи въпросната дама.
— Изцяло на заповедите ви.
Малко по-късно той стовари мъжката Клеопатра пред „Белвю“. Тя беше посрещната от съдържателя и поведена към първия етаж.
— Дамата тук ли е вече?
— Отдавна.
— Олеле! Сигурно ще се ядоса.
— О, не! Тя има много мек характер. Влезте, ако обичате, тук, моля!
Хер Артур се надигна, изпълнен с респект. Двамата се поздравиха взаимно с много дълбоки почтителни поклони. После балетмайсторът попита шепнешком:
— Нали не желаете, моля, да бъдете видяна от външни хора?
— Да, разбира се! — отговори Клеопатра.
— В такъв случай ще трябва да говорим тихо.
— Защо?
— В съседната стая се хранят височайши дама и господин.
— Аз мислех, ваша милост сте…
Спря по средата на изречението. Оттатък съдържателят тъкмо казваше с висок глас:
— Така, майне хершафтен, това беше краят на десерта. Ще заповядате ли още нещо?
— Не, достатъчно. Сега ни оставете сами и не идвайте, преди да съм ви повикал.
Този глас се стори на Клеопатра удивително познат. Той продължи после с тъжен тон:
— Сега, сладка моя, сме сами. Дай да те прегърна!
— Смея ли да попитам дали ще искате да започнем? — прошепна сега преоблеченият като дама Артур.
— На ваше разположение съм, милостива фройлайн.
— О, не вие, а аз, Ваше височество.
— Ваша кралска милост се шегува. Аз ще умра в благоговението си да се подчиня на височайшите ви заповеди…
Отново млъкна по средата. Отвъд софата изскърца и познатият глас каза:
— И тъй, свалете си пелерината!
— Недейте! — отговори друг женски.
— Моля, моля! Да не би да се стеснявате?
— Ако дойде някой!
— Никой няма да дойде! Маската засега още ще търпя, но палтото трябва да бъде махнато.
— Ами съпругата ви!
— Тя е направо като някой дракон!
— Не я намирам такава.
— Е, помислих, че сте го забелязали, когато така ненадейно прекъсна целувките ни. С какво пренебрежение се отнесе към вас! Моля, моля, една целувка!
Чуха се звуците на няколко мляскащи целувки. Хер Артур тайно си мислеше:
„Чумата го взела, ама че фатално положение. Моята височайша дама изобщо не бива да слуша такива неща, а пък на мен наум не ми идва какво да предприема, за да вразумя народа там отвъд.“
И шепнешком прибави:
— Как желаете портрета?
— Изцяло според заповедите на ваша милост. Но с ятагана в ръка, нали?
— Ятагана? — попита той.
— Мисля, че правилно съм разбрала пратеника на Ваше височество, когато говори за ятаган, кама и пищови.
— Любима моя прекрасна Леда! — прозвуча отвъд.
— Сладки Леон — донесе се в отговор.
— Обичаш ли ме?
— Като живота си. Бих могла да те ревнувам от жена ти както Отело.
— От оная? Я стига! Аз я взех само заради парите.
Тук Клеопатра се изправи в жадно заслушана поза.
— Ела, целуни ме, Леда! — чу се отвъд.
— Да, идвам мой Леон, сладки ми Стодижел!
Едно продължително мляскане навя предположението, че там отвъд преднамерено шумно се целуват. Но в същия миг Клеопатра стоеше при вратата, свързваща двете стаи. Едно посягане, натискане и тя отлетя. Не беше зарезена.
Мосю Леон седеше на софата без маска. В скута му се беше наместила някаква пищна жена в трико и с маска. Двамата в интимна прегръдка.