— Господи, Боже мой! Какво ти е скимнало, човече! — разкрещя се Клеопатра.
Стодижел скочи и отговори гневно:
— Хер, какво търсите тук? Какво дирите в тая стая, хер?
— Веднага ще ти покажа! Познаваш ли ме?
Смъкна маската. Той отскочи ужасено назад. Не беше в състояние звук да издаде.
— Каква изненада! — изкрещя тя. — Ти тук с Леда! В тоя тоалет! На тая софа! Затова значи по толкова дълго работиш!
Сега последва един потоп от „благопожелания“, една ерупция от палеща ревност, която е невъзможно да бъде описана. Най-сетне той обаче успя да я запита:
— Но как се озова тук? В този костюм?
— Аз ли? Бях повикана по заповед на Нейно височество, което има милостта да ме хареса за модел…
По-нататък не стигна. Мосю Леон Стодижел беше съгледал преоблечения балетмайстор. Една мисъл се стрелна през главата му.
— Коя е онази личност? — попита. — Ти си преоблечена като мъж, а там може би някой мъж е преоблечен като жена! Я да видим! Долу маската!
Смъкна му я и плесна ръце.
— Балетмайсторът! — извика. — Аха! Май надуших партито, а? Уреждаме си тук срещички и се правим на съдници? Дяволите да ви вземат! Ще ви накарам да заподскачате!
Но никой не беше толкова изплашен и слисан както балетмайсторът и фрау Стодижел.
— Коя сте вие? — викна той.
— А вие кой сте? — попита също така тя.
И докато взаимно се чудеха, влезе съдържателят с някакъв лист.
— Дамите и господата ще ме извинят! — каза. — Мога ли да представя сметката?
— За кого? — попита жената на клакьора.
— За този хер.
Посочи мъжа й.
— На колко възлиза? — осведоми се тя.
— Точно шейсет гулдена.
— Шейсет гулдена? Господи Исусе, Спасителю! От дълго време ли се подвизава тоя тук?
— Съвсем не. Сметката е за днешната супе.
— Какво? Как? За днешната вечеря?
— Да.
Тогава тя пипна мъжа си за яката и закрещя:
— Човече, ти си откачен! Да прахосаш шейсет гулдена затая фльорца! Аз ще ти…
— Добър вечер, дами и господа! — прозвуча зад тях висок глас и когато погледнаха нататък, там стоеше Холм. — Простете за безпокойството! Моля хер тимпанистът Хаук да бъде освободен. Трябва да се прибираме.
Хаук свали маската си, наметна пелерината, поклони се на всички и каза:
— Сърдечни благодарности, сладки ми Леон! Никога през живота си не съм се хранил така изискано. Сега можеш да целунеш твоята старица. Лека нощ, дами и господа!
Глава 13
Освободена!
А сега да направим един скок до Роленбург.
Доктор Цандер, младият лекар от психиатрията на този град, който така успешно бе оперирал ръката на Макс Холм, и Едмунд фон Рандау, който освободи Валеска Петерман от бордея на Мелита,31 седяха в една таверна. Случайно станаха свидетели на един важен разговор, воден между цирковия директор Баумгартен и неговия касиер…
Момичето дойде и поднесе виното. Когато се отдалечи, цирковият ездач попита:
— Тя добре ли затвори вратата, Дикер?
— Да, хер директор.
— Хубаво. Това, което ще ти разкажа, не бива да бъде чуто от никого. Биха могли да ме привлекат под отговорност.
— Наздраве тогава и започвайте! Любопитен съм по какъв начин сте се добрали до това прекрасно момиче.
— Значи ти харесва?
— Разкошна е! Дяволски апетитна! Ако не бях толкова стар, имаше да си точа зъбите за тая вкусна хапка.
— Да, има сила и живец в нея. Яка и здрава е. Такова нещо не се среща сред комедиантския народ.
— Значи от обикновено семейство?
— Да, баща й е бил театрален слуга в столицата.
— И тя не е артистка?
— Не.
— Но как подхванахте работата да я ангажирате като Тау-ма? Или тя веднага се съгласи?
— Като Тау-ма? Глупако! Така нищо нямаше да постигна. Аз я ангажирах като касиерка.
— Като касиерка? Чумата го взела! И аз съм касиер!
— Не се безпокой! Ще си останеш на службата.
— Но какво ще каже тя за тая работа?
— Нищо. По-точно няма никакво значение, че ще каже нещо. Чуй как подхванах нещата!
Разказа за посещението при брат си, за отиването с него до театъра, за съпротивата на Емили да се покаже в трико, за разговора си с нея и нейния баща в пивницата и за последвалото назначение. Когато спомена, че баща и дъщеря са се подписали, касиерът отбеляза:
— Аха, значи е затънала здраво!
— И с двата крака. Не може да се измъкне.
— Разписката важи като вексел, защото в нея се среща думата „вексел“. Така е според закона.
— Действително. Ако не се подчини, това е едно добро оръжие. Тези женоря изпитват ужасен страх от думата „вексел“, макар работата да не е чак толкова опасна.