— Това да се чува. И й дайте възможност от време на време да праща по няколко гулдена на родителите си. Тогава би трябвало Дявола да се набърка, за да не пожелае с цялото си сърце да остане при нас!
— Така е! А сега да вървя да продължавам дресурата. Ще дойдеш ли с мен?
— Хм! Защо не? Ще я видя ли?
— Естествено.
— В евин костюм?
— Да. Тя трябва да свикне да я зяпат.
— Любопитен съм. Да допиваме в такъв случай!
Директорът позвъни и келнерката се появи. Той плати и вече се насочваше към изхода с касиера, когато почувства една ръка на рамото си.
— Моля за една думичка, майне херен!
Двамата рязко се обърнаха. Пред тях стоеше доктор Цандер, който беше произнесъл тези думи, и до него лейтенант Фон Рандау. Те сериозно се изплашиха, защото сега разбраха, че не са били сами и са били подслушани.
— Мога ли да попитам с кого имам честта…? — поиска да знае младият лекар с усмивка.
Директорът бързо се окопити и отговори:
— Аз се казвам Баумгартен, директор съм на цирк „Реал“.
— А този хер?
— Моят касиер.
— Благодаря! Ще имате ли любезността да останете още няколко мига? Седнете, моля!
Показа масата, която стоеше зад печката. Междувременно лейтенантът нашепна незабелязано от двамата на сервитьорката:
— Бързо повикайте полиция!
В миг момичето изчезна.
— Ние се канехме да тръгваме — подметна в знак на отказ директорът.
— О, може би все пак ще останете няколко минути заради нас. Вашият интересен разговор…
— Вие сте го чули? — попита директорът бързо.
— Да. Седяхме там на масата и не искахме да ви смущаваме. И така, вашият интересен разговор ни навява предположението, че въобще вашият цирк предлага много интересни неща, и ето как у нас се затвърди желанието малко да се поориентираме.
На касиера си личеше, че с удоволствие би останал. Искаше му се да изпие гратис още едно питие. Но на директора усмивката на лекаря се стори малко зловеща. Той отговори:
— Моля, моля, някой друг път, майне херен!
— За съжаление, няма да ни бъде възможно, тъй като трябва да напуснем града. И така, настанете се, ако обичате!
Взе директора за ръката, за да го поведе към масата, ала получи отказ.
— Трябва с цялата си сериозност да отбележа, че вече нямаме време, майне херен.
— А аз трябва да отбележа, че няма да ви пуснем. Веднъж вече сме се вманиачили да направим по-близко познанство с вас.
— Да не искате да ни вербувате насила като английски моряци?
— В случай на необходимост, да! — засмя се непринудено Цандер.
— Тогава протестираме с цялата си сериозност! Насилственото задържане на човек едва ли спада към цвета на светските маниери.
— О, в определени кръгове на светското общество това дори често се прилага и с успех. Особено тук, в Роленбург, където някои противно на волята си са принудени да се застоят необичайно дълго и при крайно неприятни условия.
— Майн хер, говорите на странен език!
— Понеже вие разказахте странни истории.
— Какво ви влизат в работата моите истории? Пуснете ни да си вървим!
— Не, ще останете! — каза Цандер с най-сериозния си тон.
— Охо! Кой сте вие?
— Името ми е Цандер, лекар съм. Униформата на другия хер ви подсказва какъв е.
— Какви сте вие, ми е напълно безразлично. Нямам необходимост нито от лекар, нито от строевак. Направете място, в противен случай ще бъда принуден да ви подпомогна.
— Не се горещете толкова, хер директор! Не се намирате нито на манежа, нито се занимавате в момента с дресурата на някое клето, слабо и беззащитно момиче!
— Дяволите да го вземат! Какво означава това? Да не би заплаха? Какво сте се загрижили за моите работи? Погледнете мен и после себе си! Сигурно ще съзнаете, че нямам причини да се страхувам от вас!
Размаха камшика около себе си и се насочи към вратата. Но с няколко бързи крачки лейтенантът вече беше заел пост там.
— Ще останете, хер Баумгартен! — заповяда той със сух, категоричен тон.
— И през ум не ми минава! Направете място!
— Е, след като явно не можем да се разберем, заявявам ви, че ще ви бъде наложен арест!
— Арест? Нас да арестувате?
— Да, както виждате!
— О, нищо такова не виждам! Виждам само, че там е вратата, а вие сте ми застанали на пътя. Разкарайте се!
— Стой! Нито крачка повече! Вие сте наш пленник! Евентуалната съпротива ще посрещна с хладно оръжие. Говоря сериозно!
Беше изтеглил сабята и наистина държеше острието в готовност за удар.
— Мътните го взели! Такова нещо не ми се е случвало през целия живот! — извика директорът.
— На мен също! — пригласи касиерът.