Тръгнаха.
— Ужасно! — процеди Рандау. — Това хора ли са, или дяволи?
— И двете! Припомнете си какво преживяхме при Мелита. Каква окаяност и мизерия се крие зад лъскавите дрънкулки, с които тези така наречени артисти осмиват действителността! Хайде! Направо ми призлява, като си го помисля!
Отправиха се най-напред към споменатия хотел, който им беше по път, а после към полицейския участък, за да направят доклад и донесение и снемат показанията им за протокола.
После се върнаха в хотела, където узнаха, че младата дама е докарана с файтон и отведена в затоплена стая.
— Идва ли лекар? — попита Цандер.
— Не. Знаехме, че пак ще наминете.
Той поиска да му кажат номера на стаята и отиде да прегледа спасената. Мина доста време, докато се върне.
— Е? — попита лейтенантът. — Съществуват ли някакви опасения?
— Изпаднала е в истеричен плач и не дава отговори. Толкова сериозно накърненото чувство за срам е встъпило в реакция. Предписах сън и загряващи средства за изпотяване. Трябва да се вземат мерки срещу простудата и после да се изчака, докато наранената душевност се успокои. Във всеки случай няма да си тръгна, докато клетото дете не бъде в състояние да пътува, а след това лично ще я заведа обратно при родителите й.
В хода на следобеда полицията се заинтересува дали може да разпита фройлайн Вернер. Лекарят отговори отрицателно и едва на следващото утро даде разрешение.
От съображение към Емили разпитът бе проведен в хотела. Тя научи, че директорът заедно с всички членове на трупата, чиято вина е установена, се намира в следствения арест.
Даде показанията си за протокола и получи от страна на едноличния съдия уверението, че извършеното спрямо нея престъпление ще бъде наказано с най-голямата строгост на закона.
Когато служителят си бе тръгнал, доктор Цандер помоли да я придружи до столицата — предложение, което естествено беше за нея във висша степен добре дошло.
Със стигането си на гарата видяха, че имат достатъчно време. Преди да тръгне, влакът трябваше да изчака идващия от столицата. А когато той пристигна и пътниците започнаха да слизат, лекарят забеляза сред тях за своя изненада… княз Дьо Бьофур и репортера доктор Макс Холм. Веднага побърза към тях, като временно остави своята повереница.
— Ваша светлост тук, в Роленбург? — попита. — Сигурно отново се касае за спасяването на някое клето човешко същество, изпаднало в лошо положение?
Въпросът беше зададен на шега, но князът отговори с много сериозен тон:
— Отгатнахте, драги докторе.
— А! Наистина ли?
— Да.
— Е, сетих се за бедната Вали Петерман32, но от тона ви разбирам, че наистина се касае за нещо сериозно. Този Роленбург, изглежда, е предопределен да служи за арена на спасителни операции. Аз също бях героят на една такава.
— Да, именно при онази Вали Петерман.
— О, не! В онзи случай моята роля беше много епизодична. Тук се касае за съвсем друг случай. Но въпросното лице всъщност е отново момиче от столицата.
— И се е намирало в подобно положение?
— Подобно, но не съвсем. Беше попаднала в ръцете на един цирков директор и…
— Да не би да имате предвид Емили Вернер? — беше рязко прекъснат от Холм.
— Да. Познавате ли момичето?
— Да. Какво стана с нея! Кажете бързо, бързо!
— Не, се тревожете! Тя е спасена. Ей къде стои там, до вратата.
Холм се обърна в указаната посока и отбеляза:
— Наистина е тя. Но какво й се е случило?
— Била е назначена уж за касиерка…
— Знам — вметна Холм. — Баща й ми разказа.
— Но щели принудително да я излагат пред публиката като Тау-ма.
— Боже Господи! Нататък, нататък!
Лекарят разказа с няколко думи какво се бе случило. Когато свърши, князът се обади:
— Наистина ужасно! Какво щастие, че сте подслушали онзи разговор. Но най-интересното е, че ние двамата идваме в Роленбург заради нейната сестра. Със следващия влак ли искахте да пътувате?
— Да. Той тръгва след четвърт час.
— Не бихте ли могли още да поизчакате?
— Ако Ваша светлост желае, да.
— Сега още няма да ви посочвам причината. Когато се касае за едно добро дело, човек не бива да губи и минута. Останете, моля, в чакалнята. После ще пътуваме заедно за столицата.
Напусна с доктор Холм гарата и двамата се отправиха директно към затвора. Там нареди да доложат за него на директора. Бяха веднага приети от служителя.
— Имате ли сред затворничките някоя си Лаура Вернер? — попита князът.
— Действително, Ваша светлост!
— Какво е поведението й?
32
Участта на Вали Петерман е подробно описана в Карл Май, Събр. съч., т.74, „Блудният син“ — б.нем.изд.