— Да. Хер областният съветник ще го потвърди.
Тя погледна въпросително споменатия и той каза:
— Ще се наложи да се върнете само още веднъж до килията си, за да смените затворническата форма с облеклото, с което бяхте доведена. Тези господа ще ви почакат и ще ви изведат на свобода.
Тя хвана ръката му да я целуне. Извърши същото и при княза и понечи после да улови ръката на Холм, ала той я дръпна усмихнато и каза:
— Не така, фройлайн Вернер. Запазете нежните си излияния за своите близки и по-добре побързайте с тоалета си, за да оставите час по-скоро зад себе си тези печални зидове.
Беше отведена и след известно време се върна в собствения си костюм. По време на дългия следствен арести четиригодишното затворничество той беше доста пострадал, наистина, но все пак позволяваше да се различи, че е била красиво момиче и много вероятно пак ще стане такова, когато последиците от затвора бъдат заличени.
Взе си разплакана сбогом с директора. И той беше покъртен като княза и Холм, които тя последва през външната порта. Вън спря, въздъхна дълбоко, дълбоко и каза:
— Свободна, свободна, свободна! Колко е красива Божията земя!
Холм мислеше, че веднага ще се отправят към гарата, но князът се насочи към града. Отведе Луиза Вернер в един магазин за конфекция, където каза, че желае облеклото на дамата да бъде изцяло подновено.
Тя се стресна, като чу тези думи, ала той направи още няколко бележки на собственицата и каза, че ще чака в отсрещния ресторант.
Когато по-късно тя влезе там, придружена от продавачката, на която князът плати представената сметка, правеше съвършено различно впечатление, отколкото преди в бедняшкия си костюм.
Едва сега се отправиха към гарата. Князът веднага потърси инспектора, за да го попита дали няма на разположение някоя стаичка, в която да може да се осъществи една неочаквана среща без натрапнически очи и уши.
Лаура, която естествено не беше чула този въпрос, бе отведена от любезния инспектор в една от неговите лични стаи, без да знае защо. А нейните двама закрилници се запътиха към чакалнята, в която доктор Цандер седеше с Емили. Холм й подаде ръка за поздрав и каза:
— Фройлайн Вернер, Фрау инспекторшата желае да ви види. Ще позволите ли да ви заведа?
— Да ме види? Защо?
— Не ми съобщи нищо конкретно. Но, елате, моля!
Тя го последва донякъде убедена, че трябва да отиде при жената на железопътния чиновник, която при всички случаи не познаваше. Холм почука на вратата.
— Влез — обади сетих, боязлив глас.
— Така, влезте! — подкани Холм. — Когато приключите, елате и двете там при нас.
Отвори, бутна я вътре и затвори пак вратата след нея. В продължение на миг вътре беше тихо, ала после отекна двоен крясък:
— Лаура! Вярно ли е това?
— Емили! Ти?
Последваха хлипове и хълцания и Холм се измъкна. В чакалнята завари княза вече в оживен разговор с лекаря. Той тъкмо подхвърли на Цандер:
— Ето още един ваш пациент.
Посочи усмихнато Холм, който още носеше превръзката на лявата си ръка.
— Как вървят нещата? Имате ли болки? — попита Цандер.
— Не, никакви.
— Е, в такъв случай съм убеден, че напълно ще можете да използвате ръката си.
Тук Холм бе споходен от една мисъл. Попита:
— Кажете, хер доктор, ракът излечим ли е?
— Минава за неизлечим, но аз, напротив, го смятам за излечим. Разбира се, зависи как, кога и при какви обстоятелства е възникнал. Да не би да познавате някой болен от рак?
— Да, майката на двете сестри, които празнуват сега своята среща!
— Е, след като така настоятелно сме се заели с дъщерите, можем да се позаинтересуваме и от майката. Така че аз ще я посетя още днес.
— Благодаря! Но разкажете ми, моля, по-подробно какво се е случило тук с клетата Емили.
— Да. Преди малко аз само позагатнах това-онова. Слушайте!
Сега направи един обстоен доклад. Тръпки побиха двамата слушатели, когато чуха как са се отнесли с бедното момиче.
— А нейният баща така се радваше на това назначение — отбеляза Холм.
— Ще трябва ли да връща парите?
— Юристите ще съумеят така да уредят нещата, че да ги задържи — обади се князът.
— Но аз чух, че и той, и дъщеря му са се подписали. Предполагам, че е извършена някаква мерзавщина.
— Е, тоя директор Баумгартен е мошеник. Той е примамил Емили Вернер в мрежата си, а средството, с което си е послужил, няма законна валидност. Подписите на бащата и дъщерята няма да бъдат възприети в негова полза. Той е обвързал една достойна за окаяние личност, сиреч отнел е свободата й, и то за развратни цели. Деянието подлежи на наказание с дългогодишен затвор и той няма да го избегне.
— Хм-м! Неговият брат едва ли ще се зарадва особено от това — отбеляза доктор Цандер.