— Неговият брат? Кой е той? — попита Холм.
— Интендантът на „Столичен театър“.
— По дяволите! Простете, майне херен, че ми се изплъзна тази ругатня. Но това представлява изключително, изключително голям интерес за мен. Но не се ли заблуждавате нещо, хер доктор?
— Не. Самата Емили Вернер ми го каза.
— Самата? А, в такъв случай ми е необяснимо, че е приела това назначение, след като е опознала интенданта откъм една жалка страна.
— Тя не го е знаела. Научила го е едва когато членовете на тази банда „артисти“ е заговорила в нейно присъствие за тези неща.
— Аха! Сега започна да ми просветлява. Почакайте, драги ми хер интендант, как само ще ви пипна! Тоя тип е подхвърлил клетото момиче в ноктите на брат си.
— Как така? — попита лекарят.
Холм обясни комбинацията и тъкмо бе свършил, когато двете сестри влязоха. Лицата им сияеха от щастие, макар да се виждаше, че са пролели много сълзи. Но това бяха сълзи на радост. Двете не знаеха как да изразят благодарността си към тримата закрилници. И щастието им достигна недосегаеми висоти, когато Цандер даде уверение, че днес ще навести майка им, за да види дали има надежда да бъде спасена и ужасната болест да бъде спряна.
Петимата пътуваха в едно купе до столицата. Когато стигнаха там, те се разделиха.
Лекарят се отправи директно към жилището на княза. Щеше да го изчака там. А той отиде най-напред до съдебния съветник, за да му докладва. Холм пък придружи двете сестри до къщи.
— Доставете ми, моля ви, радостта да почакате пред вратата — помоли той и те се съгласиха.
Почука и влезе. Уволненият театрален слуга си беше вкъщи и се зарадва на посещението на Холм.
— Е, мълчахте ли? — попита репортерът.
— За Лаура имате предвид, нали?
— Да.
— Не съм казал нито дума!
— Това е много, много добре!
— Но… хм, скъпи хер Холм, мога ли да ви обърна внимание върху нещо?
— Върху какво?
— Казахте ми, че е необходимо да мълча само до утре или вдругиден.
— Да, така казах действително.
— Кога мога да говоря?
— Днес, сега.
— Наистина ли? Наистина ли? Значи е вярно, че невинността на Лаура ще може да бъде доказана?
— Тя ще бъде съдебно доказана, тъй като истинската убийца е открита.
— Боже Господи! Открита!
— Да. Тя се намира под сигурна стража.
— А Лаура? Какво ще стане междувременно с нея? Трябва ли да остане под арест до края на следствието?
— Хм! Съмнявам се в това.
— Наистина ли? Мислите, че ще я освободят?
— Да, това действително е мнението ми. Възможно е дори вече да са направени простъпки за освобождаването й от незаслужения затвор.
— Какво говорите! Чуйте, деца, слушайте! Нашата Лаура е невинна! Тя ще бъде освободена! Ще си дойде пак при нас! Но, мили, добрички ми хер Холм, от кого са предприети тези простъпки?
— От Емили.
— От Ем… Ама коя Емили имате предвид?
— Е, вашата естествено!
— Моята дъщеря? Не ви разбирам. И какви простъпки е направила тя?
— Ами много просто. Отишла е до Роленбург, за да доведе сестра си вкъщи.
— Как? Какво? Как си го мислите? Та тя е наета на работа и съвсем случайно замина за Роленбург, тъй като трупата ще се представя там.
— А аз съм убеден, че е отишла до Роленбург, за да доведе Лаура. Знам го от сигурна уста.
— Ставате все по-загадъчен. Нали знаете, че е назначена като касиерка?
— Не, не е.
— Че като каква тогава? Та нали получих предварително тримесечната й заплата.
— Да, получили сте я като дар.
— Хер Холм, познавам ви като честен мъж, иначе бих заявил, че си правите някаква глупава шега.
— Говоря много сериозно. Срещнах се с един хер, който днес е разговарял с вашата Емили.
— Кой е той?
— Един много способен лекар. Той ще дойде днес и при вас, за да прегледа жена ви и види дали ще е в състояние все още да я излекува.
— Мили Боже! От тези приказки в главата ми стана хаос. Как се свързахте с този лекар? Откъде знае той за жена ми? И как се е срещнал с Емили?
— Видял я в Роленбург и така чул, че ще пътува с Лаура към къщи.
— Да го схване, който може!
— После двете сестри се качили заедно с него.
— Качили? Къде?
— На влака, естествено!
— Двете сестри, казвате?
— Да.
— Значи и Лаура?
— Да, разбира се!
— И вие сте говорили с тях? Те са тук?
— Тук са, естествено!
Театралният слуга съвсем се обърка. Помоли:
— Хер Холм, не ме печете на бавен огън! Това, което казахте, е напълно невъзможно!
— Невъзможно? Убедете се сам!
Отвори вратата, излезе, бутна двете момичета вътре и затвори след тях.
— Лаура! — извика силно Вернер.