Тя се изчерви.
— Той не си беше вкъщи — опита да се оправдае.
— Вкъщи си е бил, защото непосредствено преди вас е приел мис Стартън.
— Ах, вие сте разговаряли с нея? — попита тя бързо, за да отклони разговора от неприятната тема.
— Да. Тя беше преди малко при мен, ръководена от съвсем правилното мнение, че в крайна сметка директорът е този, в чиято ръка се събират всички нишки. Познавате ли дамата лично?
— Още не.
— Но сигурно по реноме?
— Не много добре — отговори тя, без много-много да разсъждава.
— Жалко. Тя е не само артистка от първи ранг, но и една благородна женска натура, каквато за съжаление не се среща често сред дамите от балета.
— Надявам се да не бъда поставена зад нея!
— В какво отношение?
— И в двете, като жена и като артистка.
— Мадмоазел, казвам ви откровено: не е препоръка да се явявате при мен с неистини. Мис Стартън би се срамувала от подобно нещо. И после богатите артистични разбирания на тази дама са наистина гениални. Във външно отношение тя е красавица, но недосегаема. Такава е и всяка фигура, която изпълнява — с обаятелна красота и същевременно преобразена от строго моралната чистота, отговаряща на божествената природа на изкуството. Искрено ви казвам: ще имате противница, която ще ви е много трудно или дори невъзможно да победите.
Тя сви рамене и отговори кратко:
— Въпреки това аз вярвам!
— В какво?
— В успеха.
— На нейното или вашето изкуство?
— Лъжете се, хер директор, ако ме смятате за интригантка!
— Да се надяваме. Няма да крия, че бях предупреден за вашия дипломатически талант.
— От Стартън? — избухна тя.
— Не. Тази дама не спомена дума за вас. Утре, надявам се, ще се представите. Указанията ми ще ви бъдат изпратени по куриера на театъра. Адио, мадмоазел!
Тя се оттегли с дълбок поклон. Вън сви юмруци.
— Тук ме е изпреварила! — измърмори на себе си. — Тоя директор е педант без дух и познания. Той никога няма да бъде мой приятел, но и аз няма да бъда негова съюзница. Сега при капелмайстора. Той бил алчен циция. Ще го подхванем от това място.
Намери го заровен сред купища партитури. Усърдно пишеше ноти. Може би имаше нещо да аранжира. Беше известила името си, ала въпреки това той попита при влизането й, без да вдигне поглед от нотите.
— Кой?
— Мадмоазел Леда.
— Ей сега.
Тя остана търпеливо до вратата, макар той да изписа още няколко страници. Най-сетне капелмайсторът подостри гъшето перо и се обърна към нея. Имаше мършаво, восъчно бяло лице и големи странни очи. Дългият му нос имаше широк гръб, устата беше много голяма и кажи-речи без видими устни, а брадичката — прекомерно развита. Лицето му бе на скъперник. Гласът му звучеше студено и металически, когато каза:
— Можете да седнете. Какво искате?
— Сметнах за свой дълг да ви се представя, хер капелмайстор.
— Хубаво. Но с каква цел?
Въпросът я постави в неловко положение, ала тя отвърна:
— Все пак е необходимо да ме познавате преди излизането ми на сцената.
— В никой случай.
Тя го погледна удивено. Ето защо онзи обясни:
— Ще бъде представен балетът „Кралицата на нощта“ два пъти едно след друго. Първо се явявате вие и после американката. Двете често сте играли Кралицата, така че репетицията бе сметната за ненужна. Която се хареса повече, ще бъде ангажирана след кратък гастрол. Така че наистина не беше необходимо да ме безпокоите.
— И все пак. Намерението ми беше да ви поставя един въпрос, който всъщност е от чисто делово естество.
Той наостри слух.
— Какъв въпрос имате предвид?
— Без много усукване казано — паричен.
Лицето му отведнъж придоби цвят и когато погледна сега към нея, стори й се, че всъщност има кривогледи очи.
— Какво би могло да бъде обсъждано в това отношение между вас и мен? — осведоми се той.
— Не се ли досещате?
— Не.
— Нима тук има оркестрова тамтиема?6
— Не.
— Наистина ли? — попита тя с голямо удивление.
— Никога не съм чувал подобно нещо. Какво трябва да се разбира под оркестрова тамтиема?
— Е, ясно е от само себе си, че успехът на едно представление, изобщо всяко артистично изпълнение, зависи изключително много от съпровода на оркестъра.
— Съвършено вярно!
— Случаят е такъв особено при танца. Без интелигентността на капелмайстора дори и най-голямата артистка не е в състояние да постигне онова, което в действителност умее.
— Много добре, много добре! — потвърди той с демонстративно кимане. — Виждам, че сте размишлявали върху тези неща, мадмоазел. Вие имате разбирания и опит, които човек най-често напразно ще търси при вашите колежки.
6
Тамтиема (фр.