— Точно затова не се задържах тук.
— Така ли? Наистина ли? Е, в такъв случай това действително би могло да ви послужи като извинение.
Холм се засмя тихо и отбеляза:
— Освен това смея да кажа, че ми беше позволено да разполагам с времето си!
— Естествено! Вие сте сътрудник, а не канцеларски прислужник. Но понеже знаете как трескаво се интересувам от тази работа, си помислих, че ще се съобразите и няма да ме карате да чакам. Ето днешния брой на „Резиденцблат“. Тук!
Посочи с пръст въпросното място. Холм взе ежедневника и прочете:
„Снощи на нашата сцена имаше представление, по-интересно от което никога не е имало. В нашия град сякаш тихомълком се получи разцепление. Хората се разделиха на два лагера. В единия се кълняха за Леда, в другия — за американката.
Първите приемаха сериозно изкуството и ние през цялото време се числяхме към тях. Онова, което очаквахме и бяхме предвидили, се сбъдна. Мадмоазел Леда блесна в изпълнение, което доведе всички до екстаз. Тя е артистка по Божия милост и никога няма да се намери подобна на нея.
В другия лагер се бяха събрали пиетистите, угодниците. Сред тях забелязахме, естествено, и представители на онзи местен вестник, дето пращи от високомерие, понеже си въобразява, че провежда инспекции от страна на аристокрацията, правителството. Те също се появиха в залата, но само за да видят какъв жалък фал направи американката. Ние вече бяхме определили мястото на тази мис Елън Стартън в изкуството, сиреч никакво. И се оказа точно така, както бяхме предвидили, че тя не е достойна да върже и връзките на обувките на Леда.
Последната постигна такъв недвусмислен триумф, че съответната инстанция веднага реши още същата вечер да бъде оповестен ангажиментът. Една депутация се отправи с тази цел към нейното жилище, но, за съжаление, не завари там прочутата артистка. Когато нашите любезни абонати четат тези редове, мадмоазел Леда вече ще знае, че ние сме щастливи от възможността да я задържим като звезда от първа величина на нашия театрален небосклон.
Убедени сме, че с това нашите противници са получили едни необходим и същевременно незабравим урок. Лесно е да си съветник, а да не си в състояние да даваш съвети. И не всеки така наречен ръководител на един така наречен правителствен ежедневник притежава кадърността правилно да ръководи своите комисии.“
Холм остави вестника настрана и поклати глава.
— Е, какво ще кажете? — попита комисионалният съветник.
— Че съм смятал тези хора за фриволни, за безсъвестни, но никога за толкова глупави.
— Глупави? Можете ли да им докажете, че са такива?
— Да.
— Публично?
— Разбира се.
— Това е крайно желателно. Кой е авторът?
— Главният редактор. Познавам стила му.
— Какво ще кажете в частност за последния пасаж?
— Че е както безсрамен, така и ясен.
— Естествено, имат предвид мен.
— Това е близо до ума.
— По дяволите! Съветник, който не е в състояние да даде съвет!
— Да не би да се ядосвате?
— Кажи-речи! Точно в този миг ми се струва, че тоя тип има право. В момента наистина не знам как най-добре да подхвана нещата, за да им дам да се разберат.
— Моля да предоставите това на мен.
— Имате ли всъщност някаква идея?
— Цял низ от идеи!
— Прекрасно! Дайте да ги чуем!
— Моля за малко търпение!
— Търпение? Утре в нашия брой тази просташка нападка трябва да бъде отбита по най-енергичен начин. А вие ми говорите още за търпение!
— О, аз не само ще я отбия, но и здравата ще понатупам тези момчета.
— Значи носите някаква статия?
— Да.
— Вече написана, стилизирана?
— Не.
— Мътните го взели, тогава побързайте!
— Най-добре ще е веднага и тук при вас да напиша редовете.
— Това ще ми бъде особено приятно. Ей къде е писалището. Сядайте.
— Добре! Но преди това един неотложен въпрос! Искам да бъда честен и открит. Нас ни нападат от укритие, но аз ще водя открита борба. Позволявате ли?
— Да. Направете го.
— Чудесно! Тогава започвам.
Седна до масата, взе един лист и перото му започна да се плъзга бързо и с леко скриптене по бялата хартия.
Комисионалният съветник се намираше в състояние на лесно обяснимо вълнение.
Още не беше нападан по толкова безчестен начин и гореше от желание да прочете материала на Холм. Ето защо шареше неспокойно из стаята и следеше с поглед опитната ръка на бившия репортер.
Ето че най-сетне той сложи перото настрана, изправи се и подаде листа на съветника.
— Готово! — каза. — Ще се радвам, ако тези редове намерят одобрението ви, тъй като са първите, които съставям за вас.