— Нека видим.
Физиономията на съветника беше изпълнена с очакване. Той пристъпи до прозореца и започна да чете. Още след първите редове прекъсна, обърна глава към Холм и каза:
— Само така! Веднага казвате кой сте и какво искате. Това е честно и мъжествено.
Продължи да чете. Веждите му се повдигаха все повече и повече. Физиономията му с всяка изминала секунда показваше нарастващо напрежение. Местеше се от крак на крак. Започна да става неспокоен. Издаваше странни възгласи, а когато свърши, се обърна отново към Холм с рязко движение.
— Човече! Холм! Докторе! Откачен ли сте?
Запитаният се изсмя късо, но сърдечно и отговори:
— Този въпрос ме кара да предполагам, че статията не е намерила одобрението ви.
— Одобрението? Как мога да дам одобрение на такива фантасмагории?
— Фантасмагории? Това са все истини!
— Невъзможно!
— Мога да го докажа дума по дума!
— Де да можехте! Но няма никакъв начин точките, които тук изброявате, да почиват на истината! Такива неща изобщо не могат да се случат!
— А аз повтарям, че съм готов да ви представя непогрешими доказателства.
— Ако ви се удаде да ме накарате да повярвам в истинността на тези твърдения, то всяка от вашите думи действително би представлявала за нашите противници удар с боздуган. Тази пробна работа би била всъщност майсторско творение. И аз бих я хонорувал със стоте гулдена, които разпоредих да ви изплатят!
— Благодаря! Ще отвърна най-предано. При един такъв порядъчен хонорар ще остана ваш верен сътрудник.
— Значи наистина отстоявате твърдението, че имате пълно право да напишете тези неща?
— Да.
— Е, в такъв случай ще се опитам да запазя хладнокръвие! Нека проверим внимателно всичко, което излагате тук!
Започна да чете:
„Една такава злостно скалъпена работа като вчерашната дописка на «Резиденцблат» относно представлението «Кралицата на нощта» едва ли някога е била четена. С основание мога да твърдя, че авторът не може да е никои друг, освен главният редактор на споменатия вестник. Също така вероятно е ясно на всеки читател кого трябва да подразбира под «съветник, който не е в състояние да даде съвет». Въпросният високоуважаван хер смята под достойнството си да даде отговор на подобно хлапашко заяждане. Но тъй като една такава мерзост непременно трябва да бъде прикована на позорния стълб, аз се наемам да разясня на почитаемите читатели на нашия журнал по какъв начин е била ангажирана при нас «звездата». Чувствам се призван за тази цел, тъп като при предишния си пост в «Резиденцблат» съм имал възможността да натрупам богат опит. И противно на скритата, коварна атака аз ще назовавам имена и също така ще поставя своето под тези редове.“
Съветникът спря.
— Дотук добре. Всяка дума има моето одобрение — каза. — Но по-нататък!
Продължи:
„Предварително ще отбележа, че когато «Резиденцблат» публикува първото сравнение между мадмоазел Леда и мис Елън Стартън, аз посетих главния редактор на ежедневника, за да му представя недвусмислени доказателства, че най-безсрамно е излъгал относно последно споменатата дама. Бях отпратен и съответно преустанових връзката си с него.“
— Така, това също е добре! Но по-нататък! Сега идва нещо толкова невероятно, че косите да му настръхнат на човек.
Хвърли един поглед на Холм, за да види сякаш дали в крайна сметка има вид на вменяем. После продължи:
„Изказвам следните твърдения и съм готов тук и на всяко място да представя доказателства. Хер интендантът на столичната сцена и главният редактор на «Резиденцблат» са поискали ангажиментът на Леда предварително да им бъде заплатен с целувки и т.н. Тя е позирала на хер балетмайстора, които същевременно минава за живописец, като модел на Медея и е използвала възможността да принуди едно бедно, неопетнено момиче да позира като модел за Психея. Ето как е възникнало боричкане, при което пропаднали всичките бои на хер художника, тъй като той, жена му и Леда са се овъргаляли в тях. Достопочтеният шеф на клакьорите, мосю Леон Стодижел, не можел да се нахвали на обятията на Леда и за да му заплати за усилията на неговите подолеши, я поканил след представлението на супе в «Белвю». Идеята била да вечерят маскирани. Когато след супето маските били свалени, се оказало, че така нареченият «барон» е прегръщал един добре известен със забавните си номера тимпанист от «Тиволи».“
Читателят отново спря.
— Как се каните да докажете всичко това? — попита.
— Чрез свидетели!
— Кои са те?
— При главния редактор е подслушвал слугата на редакцията, а при интенданта — неговият Жан.