— Кой е присъствал на сцената при балетмайстора?
— Моята сестра.
— Ах! Тя ли е била момичето, което са искали да принудят?
— Да. Впрочем американката също е отишла впоследствие.
— Ами в „Белвю“?
— Аз бях там. Тимпанистът се беше преоблякъл като дама. Сценарият е мой.
— Огън-момче! Е, ще го повярвам! Хайде по-нататък!
Продължи да чете:
„След като обещала на мосю Стодижел определена сума за протекцията му, Леда се отправила към капелмайстора. Онзи не се заинтересувал от прелестите й, така че бил подмамен с оркестрова тантиема.“
— Можете ли да го докажете?
— Да.
— Е, тогава по-нататък:
„Уважаемият хер капелмайстор сега нямал друга по-спешна работа, освен да предприема някои промени в партитурата, за да изведе мис Елън Стартън от такт. Аз следователно го призовавам пред форума на обществеността за подправяне на партитурата.“
— Откъде го знаете?
— По време на спектакъла го чух. Аз съм професионален оркестрант. Тази сутрин отидох при един познат член на капелата, чийто фалшив виолински глас бях имал щастието да спечеля.
— Това е добре! Досега следваше удар след удар! Но онова, което идва сега, не е за вярване.
— Ще го докажа.
— Че Леда е затворена?
— Да.
— Като детеубийца?
— Да.
— И като крадла?
— Откраднала е пет хиляди гулдена, които преди няколко години някак си се изгубили на хер барон Фон Шарфенберг.
— Как възнамерявате да го докажете?
— Тя ще бъде изправена заедно със своята майка пред Околийския съд.
— Всички дяволи! И после интендантът бил подхвърлил в ръцете на своя брат, цирковия директор, едно почтено момиче за скверни цели?
— Тя е дъщерята на театралния слуга Вернер. Искали да я принудят да се появява като Тау-ма.
— И са постъпили точно по този безсрамен начин, както намеквате?
— Да, цирковият директор е арестуван с почти целия си персонал. Аз бях в Роленбург и придружих клетото момиче дотук. Нейната сестра в продължение на четири години е лежала в затвора, понеже Леда е успяла да прехвърли детеубийството върху нея.
— И вие можете да го докажете, наистина можете?
— Да.
— Ще се обидите ли, ако отбележа, че бих желал да се осведомя, преди да допусна тази статия да се появи на нашите шпалти?
— С удоволствие ви приканвам да бъдете предпазлив.
— Чудесно! Но от кого да се осведомя?
— От един хер, към чието уверение веднага ще проявите доверие.
— Кой е той?
— Княз Дьо Бьофур.
— Мътните го взели! Той в течение ли е на тези неща?
— Поне колкото мен. Дори заедно отидохме до Роленбург да освободим невинната затворница.
— Но ще ме приеме ли?
— С удоволствие. Аз ще ви придружа. Той ще потвърди също и онова, което съм писал по-нататък, а именно, че мис Елън Стартън е поканена от Негово величество да представи „Кралицата на нощта“ на дворцовата сцена. Това е удовлетворение, по-добро от което не би могла и да желае.
— Това по собствена инициатива на височайшия владетел ли е станало?
— Княз Дьо Бьофур е дал повода.
— Да, наистина трябва да отида при него. Кога бих могъл да го видя?
— Предполагам, че сега си е вкъщи.
— Ще отидем ли?
— Да.
— Много добре! Още веднъж ще кажа, че не бива да ми се сърдите за тази предпазливост. Нещата са толкова сериозни, че и най-малката небрежност би била непростима.
А сега нека проследим с няколко думи съдбите на действащите лица…
След като кражбата на бижутата в хотел „Юнион“ бе осуетена, Макс Холм получи своята Елън Стартън. Мерзавците бяха сполетени от справедливо наказание. Леда бе осъдена на десет години затвор, майка й на пет. Хер Баумгартен, директорът на цирк „Реал“, отиде за три години зад решетките, а неговият брат, интендантът, бе уволнен и прекара няколко месеца „на топло“. Шефът на клакьорите също отнесе своето наказание — затвор, докато хер живописецът и балетмайстор Артур се размина с едно много сериозно предупреждение…