— За съжаление! И точно защото отдавам такова голямо значение на капелмайстора, имам обичай при всяко излизане да изчислявам една оркестрова премия.
— В какъв размер?
— По споразумение.
— На кого бива изплащана?
— На капелмайстора.
— Между целия оркестър ли се разпределя?
— Това си е работа изключително на диригента. Аз изплащам премията на него. Какво ще прави той с нея, не е моя работа.
— Директорът в течение ли е на нещата?
— Никой не знае.
— Значи тази привичка си остава тайна между вас и диригента?
— Пълна тайна.
— Мадмоазел, аз никога не съм чувал за такава премия, но е много лесноразбираемо, че двамата ще имаме подобри отношения с нея, отколкото без нея.
— Много правилно. Ще дойда да се разберем по този въпрос. Сега не бива да ви отнемам повече от скъпоценното време. А вие, между другото, си помислете върху какъв процент да се договорим.
Той й протегна ръка и заговори с подкупваща любезност:
— Мадмоазел, вашата слава като артистка е голяма. Но че разбирате също от бизнес, ме радва. Артистът обикновено е лош счетоводител. Ще ми бъде приятно, ако получите ангажимента. На моята помощ със сигурност можете да разчитате. Сполука!
Тя си тръгна, вътрешно ликувайки, че оня е захапал подхвърлената му груба стръв.
Сега й предстоеше да потърси балетмайстора. Когато позвъни на вратата на антрето, отвори й дълга, едрококалеста жена.
— Какво искате? — попита я тази особа.
— Мога ли да говоря с хер балетмайстора?
— Имате предвид хер балетмайстора и живописеца, моя мъж?
— Да.
— Какво искате от него?
— Възнамерявам да му се представя.
— За такива работи той няма време. Сега рисува.
— Аз ще отнема на хер балетмайстора само една минута.
— Моля, имате предвид хер балетмайстора и живописеца?
— Да, мадам.
— Коя сте всъщност?
— Наричат ме мадмоазел Леда.
— Не съм чувала за вас.
— Но със сигурност съм известна на хер балетмайстора…
— На хер балетмайстора и живописеца, искате да кажете?
— Да. Той ме познава, поне по име. Вдругиден трябва да играя „Кралицата на нощта“.
— А-а, тогава вие сте една от двете артистки, които трябва да се борят помежду си?
— Да.
— Хубаво. Това е нещо друго. Ще ви заведа. Елате!
Пътят минаваше през две стаи с наистина хаотичен безпорядък. Жената на хер балетмайстора и живописеца, изглежда, нямаше особен талант в домакинството.
После отвори една врата. Виждаха се няколко статива, множество големи и малки гърненца с бои, парчета ленено платно, рамки за картини и разни други неща. Художникът бе застанал пред един от стативите. Имаше дребна, суха фигура, на носа му бе кацнало страховито пенсне. Като че не забеляза отварянето на вратата.
— Артур! — провикна се жената.
— Да, любима моя!
— Една дама.
— Хубаво! Млада ли е?
— Да.
— Може би най-сетне една Психея!
— Много е тлъста за тая цел.
— О, уви!
Обърна се и огледа танцьорката. После попита:
— Колко искате на час?
Тя разбра, че я смята за модел. Повдигна усмихнато рамене, без да отговори. Той продължи:
— Давам ви на час трийсет кройцера. При вашите форми, които толкова често ми биват предлагани, е напълно достатъчно.
— Артур! — намеси се тук жена му.
— Любима моя?
— Тази дама не е модел.
— Че какво иска тогава?
Отново беше обърнал гръб на двете и не можеше така лесно да бъде обезпокоен. Беше се заел да грундира едно ленено платно и нанасяше основата, без да поглежда повече към своята посетителка. Театралната стойка наподобяваше позата на артист в момент на падане при някакъв двубой.
— Да се бори — отговори жената.
— Да се бори? Всички дяволи! С кого?
— С другата.
— И къде?
— Е, в балета.
— А, тъй, тъй. Как се казва всъщност?
— Някоя си мадмоазел…
— Леда — допълни танцьорката.
— Леда! — извика онзи, обърна се рязко и я огледа още веднъж внимателно. — О, простете, мадмоазел! Все пак не сте чак толкова тлъста, както си помислих преди малко.
— Така смятам и аз — засмя се тя. — Сега навярно вече няма да печеля по трийсет кройцера на час?
— Не, не! Сега нещата стоят другояче. Сега вие ще ми позирате съвсем безплатно.
— Безплатно? — попита тя учудено.
— Разбира се!
— Артур? — попита жена му.
— Любима моя!
— Мога ли вече да си вървя?
— Да. Върни се при своето вярно домашно огнище. По-късно ми донеси сандвич с масло и сирене и „Нордхойзер“7.
Тя тръгна, а той продължи, обръщайки се към Леда.
— Приветствам ви със сърдечно добре дошла в храма на моето второ изкуство, мадмоазел. Залата за репетиции на моите ученички по балет се намира един етаж по-горе!