— На тавана?
— Да. Изкуството никога не може да установи достатъчно високо своя роден кът. Колкото по-близо стига до небето, толкова по-озаряващо, одухотворяващо и облагородяващо въздейства на своите последователи.
— Дори при този студ?
— Хайде стига! Какво искате! Изкуството е небесна сила, от която струи несравнима жега. Моля, обърнахте ми гърнето с оловното белило. Точно единайсет кройцера отидоха на вятъра!
— Ще ви обезщетя. Ето ви двайсет.
— Не мога да ви върна.
— Няма значение. Задръжте остатъка!
— Благодаря! Ще стигне за една пушена херинга за вечеря, естествено за моята жена. Тя е, така да се каже, етерична натура и не може да понася сандвичи с масло и сирене. Що се отнася до вас, много се радвам, че се запознахме. Надявам се, взаимно можем да си бъдем в услуга. Нали?
— С удоволствие.
— Тук например е мястото за сядане на модела, както споменах преди малко. То струва пари. Има модели, на които плащам по петдесет кройцера на час. А в екстрени случаи и къде-къде повече… Виждате ли, аз искам да нарисувам една Психея. Поръчана е. Ама откъде да взема подходящия модел? Има едно младо момиче, което подхожда божествено, направо небесно създание. Само че глупавото девойче не иска да се съгласи, макар на първо време да бих давал и по един гулден за час. Но тя със сигурност няма да захапе.
— Добре ли се пласират картините ви?
— Аз работя само по поръчка. Наскоро ми беше поръчана една Медея. Бих получил сто и петдесет гулдена, но къде да ти намеря Медея… Гръм и мълния!
Той остави четката и палитрата и плъзна изпитателно очи по лицето на Леда.
— Е, какво искахте да кажете?
— Хм-м! За съжаление, вие не познавате условията.
— Ами разяснете ми ги тогава.
— Работата е такава, че аз съм услужлив човек, и ето как моите дами от „Corps de Ballet“8 са също така услужливи към мен. Ако някоя от тях може да ми бъде от полза като модел, тя го прави с удоволствие и без заплащане. Защото знае, че едната ръка мие другата.
— Това е лесноразбираемо.
— Последната примабалерина, вашата предшественица, също ми позира няколко пъти. Я кажете, мадмоазел Леда, много ли сте стеснителна?
— Никак.
— Бихте били една великолепна Медея!
— Радвам се!
Беше казал „вашата предшественица“ точно така, сякаш ангажиментът й беше в кърпа вързан. Това я поласка. Той можеше да й окаже подкрепа и понеже в никой случай нямаше навика да се свени от прелестите си, сметна за уместно да приеме предложението.
— Така ли? Радвате се? — каза онзи, ухилен с цяло лице. — Може би ще проявите склонност да ми позирате няколко пъти като модел?
— С удоволствие.
— Благодаря, благодаря. Аз, естествено, съм веднага готов на всяка ответна услуга. Надявам се, пред мен няма да се стеснявате?
— В никакъв случай — засмя се тя. — Защо да се стеснявам?
— Много благородно и без предразсъдъци. Направо съм запленен от идеята. О, само да имахте време, четвърт час само!
— За какво? Да не би да искате веднага да започнете да работите по Медея?
— Не, това би било невъзможно. Но мисловно бих могъл да фиксирам сюжета. Иска ми се да поогледам формите на вашата… да, вашата Медея. Бих могъл да нахвърлям върху платното няколко щрихи, няколко бегли контура. Ще имате ли добрината?
— Хм! Всъщност сега съм заета.
— О, само четвърт час?
— Но събличането и обличането ще отнеме също толкова време.
— Няма, няма. Моите претенции днес се разпростират само до горната част на тялото ви. И косата бихте могли да приведете малко в гръцки стил. Казвам ви, ще ви бъда много, много благодарен.
— Е, в такъв случай ще се подчиня.
— Великолепно! Елате! Съблечете се! После ще заемете поза на този червен диван тук, обгърната от диплите на виенския шал. Ще бъдете много пленителна, както още сега констатирам.
Тя не се остави дълго да я молят. Освободи без свян горната част на тялото си от всички обвивки, приведе косата в друг порядък и се изтегна после на стария избелял диван, за да се накипри с диплите на виенското чудо.
А балетмайсторът не беше някой мазач. Много добре си разбираше от работата и се оказа прав. Както почиваше сега в излегната поза на дивана, подпряла глава с длан и другата пълна ръка нежно прилепнала в лека извивка към пищното тяло, докато една от дебелите плитки милващо се виеше по белоснежната гръд, просветваща между диплите на плата, тя беше много сполучливо изображение на Медея, онази сладострастна царска дъщеря от времето на похода на аргонавтите.
Балетмайсторът плесна от прехлас ръце.