— Любима моя! — прозвуча неговият отговор.
— Имаш ли време?
— Тъкмо съм зает с Медея. Какво искаш?
— Тук има нещо още по-добро.
— Какво?
— Психея.
— Психея? Къде е?
— Тук?
— Пусни я веднага! Това е една много радостна изненада!
— Влезте и не се страхувайте — каза жената с ободрителен тон на Хилда, като я тикна в ателието и затвори вратата след нея.
Художникът се отправи към момичето. Както стоеше сега пред него, почти примряла от срам, тя му се стори двойно по-прелестна. Каза си, че в целия свят не би могъл да намери по-прекрасна Психея.
— Добре дошла, добре дошла, скъпо дете — заговори. — Много добре, че победихте погрешните си опасения! Идете там по-напред. Ей сега ще привърша и съм на ваше разположение.
Бутна я пред себе си. В този миг очите й се спряха върху танцьорката Леда, излегнала се в сладострастна поза на дивана. И краката й отказаха. Кръвта сякаш замря в сърцето й.
— Вижте тази дама тук — обясни художникът. — Тя върши съвсем същото, което ще вършите вие, но през ум не й минава да се свени. Настанете се временно на стола. Няма да чакате дълго.
Хилда седна, но не беше в състояние и един поглед да хвърли на танцьорката. Най-сетне хер Артур обяви с делови тон:
— За този път достатъчно, мадмоазел. Когато имате пак време, заповядайте.
Леда се надигна, разгледа контурите и възкликна изненадано:
— Хер балетмайстор, вие наистина сте човек на изкуството!
— Как така? — попита онзи, зарадван от похвалата.
— Възпроизвели сте чертите ми с фотографска точност.
— Това може би не ви е приятно? Трябва ли да придам други черти на Медея?
— Не. Нека нещата си останат така. Кой поръча картината?
— Барон Франц фон Хелфенщайн.9 Той е любител на така наречената актова живопис. Обича да купува къпещи се жени и разни други подобни.
— Нека ме купи, стига само да си плати добре. Сто и петдесет гулдена в случая са малко, твърде малко!
— Добре, аз ще уговоря цената. В кабинета ли ще искате да се облечете?
— Ами! Не е необходимо! Хубавичката малка сигурно е още като послушница?
— Да.
— Още не е позирала като модел?
— Днес ще й бъде за пръв път.
— И се срамува?
— За съжаление!
— Глупости! Веднага ще я излекувам.
До момента бе стояла пред картината, придържайки плата. Сега го остави да падне, така че горната част на тялото й остана без всякакво покритие. В този вид пристъпи към Хилда.
— Я ме погледнете! — нареди й тя.
Хилда вдигна очи, но тутакси ги сведе пак. Имаше чувството, че е застанала пред дълбока черна пропаст. Потръпна и изпита световъртеж, сякаш щеше да падне от стола.
— Каква сте всъщност? — попита танцьорката.
— Шивачка — прошушна Хилда.
— И при това положение имате претенции да се срамувате? Я не ставайте за смях! Аз съм нещо много, много повече от вас, стоя на недосегаема висота над вас, но и през ум не ми минава глупавата мисъл да се срамувам.
Обърна се. А художникът хвана Хилда за ръката и я отведе до един малък кабинет в съседство.
Посочи един голям, но много тънък червен плат и каза:
— Сега си свалете дрехите, чувате ли, напълно! После се увийте в този плат. За пет минути ще успеете да се приготвите.
Тя се взря в него, както птица не отклонява уплашено поглед от змията, която всеки момент ще я погълне, и попита тихо:
— А после?
— После ще дойда да ви взема и ще ви наглася в подходяща за картината поза.
— В плата?
— Не. Ще го махнем.
Остави я сама. Тя захлупи лице в длани и простена:
— Бог ще помогне, каза Макс. Какво ли ще каже, ако научи какво съм сторила тук! Ще ми прости ли? И Бог, който ме вижда сега тук, дали желае да търся помощ чрез такъв позор, или ще прояви милосърдие да ни избави от неволята и грижите по друг начин? Ще коленича, да, ще се помоля. Нека Бог ме просветли!
Балерината се обличаше в ателието. Когато беше готова, каза тихо на балетмайстора:
— С удоволствие бих погледала как ще се държи малката. Става ли?
— Защо не? Просто ще останете тук.
— Но тогава може би двойно повече ще се подплаши!
— Тъкмо обратното. Тя видя, че не страдате от предвзето благонравие. Присъствието ви по-скоро ще й придаде кураж, отколкото да го отнеме.
— Хм! Съмнявам се. Ще си взема високо сбогом, но няма да си тръгна, а ще се скрия зад онзи статив.
— Добре!
— Така, готово! — каза сега Леда високо. — Да ви се обадя ли, когато имам време?
— Ще ви помоля!
— В такъв случай сега ме освободете! Пожелавам ви и Психея да излезе така сполучлива като Медея. Останете със здраве, хер балетмайстор!
— Сърдечно благодаря и довиждане, мадмоазел!
Тя тръгна с шумни крачки към вратата, отвори я, но веднага я дръпна и се промъкна тихо зад статива. След известно време художникът попита високо:
9
Вижте Събрани съчинения, том 64, „Горски призрак“ и том 65, „Непознатият от Индия“ — б.нем.изд.