— Готова ли сте, фройлайн Холм?
— Не — отговори тя отвътре.
— Побързайте, моля!
Отново минаха повече от пет минути, след което той повтори въпроса си:
— Свършихте ли?
— Да.
— Излезте тогава!
Вратата се отвори. Художникът пристъпи към нея с напрегнато очакване, ала спря разочаровано. Тя беше… все още напълно облечена.
— Какво означава това? — попита той негодуващо. — За глупак ли ме смятате?
Тя беше смъртнобледа. В лицето й сякаш нямаше капчица кръв.
— Не мога — едва отрони.
— Дрънканици!
— Не става. Сигурно ще умра. А ако го преживея, ще трябва после да скоча в реката.
— Мислех, че неотложно се нуждаете от пари!
— Да, много неотложно.
— Е, тук можете лесно и бързо да ги спечелите.
— Бог ще помогне.
— Не вярвайте на тези приказки. Преданието за ангелите, които се спускат на земята, за да избавят хората от горест и неволя, е поетична творба, не истина. Няма ангели.
— Има добри хора.
— Глупости! Никой няма да ви даде пари, докато не си ги заслужите. Съблечете се!
— Не мога! По-добре да се откажа от живота!
— O, sancta simplicitas!10
В този момент иззад статива се разнесе шум и танцьорката напусна своето скривалище. Очите на Хилда просветнаха гневно. Тя каза:
— Искали сте да ме наблюдавате?
— Да, действително, малката ми.
— Престорихте се, че си тръгвате!
— Това беше бойна хитрост.
— Не, това беше измама!
— Недей да фучиш, малката, попаднала си на погрешен адрес. По-скоро се срамувай от глупавото си глезене. Никое умно момиче в днешно време не би се поколебало да спечели пари по толкова лесен и безполезен начин!
— Аз не желая такива пари!
— Как пък стигна из един път до този отказ? Преди малко каза, че парите са ти неотложно необходими! Какво имаш да правиш всъщност тук? Какво се изисква от теб? Нищо, нищичко! Никой няма да те докосне. Никой нищо няма да узнае. Хиляди са го правили без боязън и после са се омъжвали за графове и барони!
— Това е вярно — намеси се художникът. — Някои модели са се прочували по този начин и са намирали своето щастие. Не се стеснявайте. Съблечете се!
Улови я за ръката и поиска да я поведе към кабинета. Но тя се отскубна.
— Оставете ме! — помоли. — Невъзможно ми е да го направя!
Тогава танцьорката приближи. Погледна гневно почтеното момиче и каза:
— Зарежете тези благи приказки, хер балетмайстор! Тя ли поиска да позира като модел?
— Да — отговори той.
— И също хонорарът е бил уговорен?
— Да.
— При това положение тя е длъжна да сдържи думата си, а не го ли стори доброволно, имате пълното право да я принудите.
Очите на Хилда също проблеснаха гневно.
— Кой ще ме принуди? — попита тя.
— Ние! Аз! — отговори танцьорката.
— Опитайте!
Беше я обхванала твърда решителност. Беше осъзнала, че трябва да пази своето най-съкровено и скъпоценно благо, и имаше намерение да го брани докрай.
— Охо! Този малък комар се кани да жили! Аз позирах като модел, без да ми се плаща. Да не би шивачката да претендира, че е нещо по-добро от мен? Долу парцалите казах!
Посегна и дръпна шапката от главата на Хилда. Тя сви в крайна възбуда малките си юмруци и извика заплашително:
— Не се осмелявайте да стигнете по-далеч, безсрамнице! Ще съумея да се отбранявам!
Художникът остана като пасивен зрител. От една страна, не искаше да прибягва към насилствен акт, а от друга не му се щеше да се откаже от прекрасния модел.
— Каква съм? Каква? — изкрещя танцьорката. — Безсрамница? Чакай, червейче, сега ще те смажа!
Скочи към Хилда. В страха си тя бе насочила вниманието си към едно голямо гьрненце с боя, поставено върху двойната подвижна стълба до нея. В миг го грабна и го запрати в лицето на нападателката.
Тя нададе ужасен крясък. Очите й не можеха да виждат, лицето беше неразпознаваемо, боята се застича надолу по дрехите й. Въпреки това поиска в яростта си да улови Хилда. Направи скок на тигрица, но понеже беше заслепена, сбърка посоката и налетя на статива. Събори го заедно с картината на Медея, сам се стовари на пода, където имаше множество кесии, шишета, стъкленици, консервни кутии със сухи и гърнета с мокри бои, и се отърколи, без да съумее веднага да се изправи в тоя колоритен хаос от възможни и невъзможни багрила.
Художникът излезе извън себе си от тази бъркотия и опустошение. Посегна да спаси нещастницата, ала тя случайно докопа ръката му. Стисна я конвулсивно и в стремежа си да се изправи, дръпна артиста на танцовото и изобразителното изкуство в преливащата във всички цветове и нюанси разруха.