Тя изглежда, мислеше, че е пипнала своята противница, и заобработва клетия балетист с такава енергия, срещу която всяка съпротива бе напълно безполезна.
Мокрите бои цвърчаха и пръскаха, сухите вдигаха прахоляк. След няколко мига лицето и очите на хер Артур бяха така покрити, че и той вече не бе в състояние да вижда.
И тогава го облада дива, свирепа ярост Призова всичките си сили и върна на неприятелката си всичко, което бе получил до момента от нея, с висока лихва. Двамата ревяха, крещяха, грухтяха, пръхтяха, трополяха, пухтяха, кашляха, кихаха, без да престават да се налагат и хапят. Гледката будеше ужасна, но човек можеше и да си умре от смях.
Отначало Хилда се стресна от последиците на своята отбранителна стрелба. После поиска да ги разтърве, но съзна, че самата тя ще се изложи на опасност. Реши да помогне. Какво ли я очакваше, когато двамата отново стъпеха на крака и възвърнеха способността си да виждат?
Грабна от пода за щастие непострадалата шапка и побърза към изхода. По-нататък не стигна, защото вратата се отвори. Балетмайсторшата влезе, а зад нея се появи млада, облечена в черно, дама с аристократични маниери.
Малко преди това се бе позвънило и когато балетмайсторшата надникна, тази знатна дама стоеше при входа.
— Какво желаете? — попита.
— Мога ли да говоря с хер балетмайстора?
— Искате да кажете хер балетмайстора и живописеца, моя мъж?
— Да, действително.
— Едва ли ще може да ви приеме.
— Не би могъл за миг да се освободи?
— Не ми се вярва. Той рисува модели, а именно една Медея и една Психея.
— Едновременно?
— Не, една след друга.
— Трябва да е интересно. Психея след Медея или обратното.
— О, моят мъж ще се справи! Какво искате всъщност от него сега?
— Трябва да му се представя. Казвам се Елън Стартън.
— Какво? Американската танцьорка?
— Да, мадам.
— О, при това положение няма да ви отпращам! Вие ще намерите при него вашата колежка, а именно мадмоазел Леда.
Тя тръгна напред и Елън я последва. В един момент до тях достигна необясним скандал. Побързаха нататък, отвориха вратата и съгледаха „раздаването на коледни подаръци“ в цялата му цветова гама.
Жената на балетмайстора не беше наясно с хода на събитията, наистина, но видя мъжа си в битка с танцьорката. Впусна се към двамата и се нахвърли върху противницата на Артур, за да му помогне, ала бе сграбчена от четири ръце, съборена и овъргаляна в боклука. Сега щедро получаваше удари от две страни.
— За Бога, какво се е случило? — попита непознатата дама треперещата от вълнение Хилда.
— Ах, спасете ме! Те искат да ме принудят да позирам като модел. Предпочитам да умра!
— Клетото дете! Това балетмайсторът ли е?
— Да.
— А онази фурия е танцьорката Леда?
— Не знам. Нека си вървим!
— Не. Останете! Никой няма да ви причини страдание. Вие сте под моя закрила. Но как да разделим тези боричкащи се хора?
Поиска да приближи към върдалящата се по пода група, но Хилда я задържа здраво за ръката и каза с уплаха:
— Не, не! Не отивайте, фройлайн! Така само ще се набъркате и вие в крамолата!
— Може би имате право. Да седнем тогава някъде и просто да изчакаме като зрители, докато това интересно кълбо се размотае.
Двете се изтеглиха в един безопасен ъгъл. Там можеха да се надяват, че няма да бъдат замесени в тупаницата.
А тя сега като че наближаваше своя край. Балетмайсторшата бе извисила своя креслив глас с пълна мощ и нейният съпруг нямаше как вече да не съзнае, че угощава собствената си половинка с юмручните удари, предназначени за танцьорката.
— Аврора! — извика. — Нима си ти това?
— Естествено! — отговори тя. — Защо си ме заудрял като тъпан?
— Не мога да те видя, любима моя.
— Тогава поне ме пусни!
— Добре! Ето! А сега и ти ми помогни да се освободя!
— Веднага, ей сегичка!
Тя хвана с такава сила гърлото на танцьорката, че онази бе принудена да свали ръце от художника.
— Слава Богу! — излъшка той — Отново дишам!
Вдигна се от земята и двете дами сториха същото.
— Какво безсрамие! — простена балерината. — Да се нахвърлите върху мен като разбойник, като дивак!
— Сама сте си виновна! — защити се той. — Аз поисках да ви вдигна, но вие веднага започнахте да ме налагате.
— Помислих, че е оная, шивачката. Къде е тя всъщност?
— Не знам. Не мога да виждам.
— Аз също.
— И аз!
Тримата стояха вкупом и си търкаха очите. По едно време балетмайсторът се сети за най-близкото спасително средство. Каза:
— В ъгъла до прозореца има вода и кърпа за лице.