— Принуждаване?
— Така предполагам.
Балетмайсторът огледа стаята. Хилда все още стоеше зад стативите. Той не можеше да я види. Помисли, че е избягала, и това му даде кураж да отговори:
— Лъжете се. За принуда изобщо не е ставало дума.
— Наистина ли?
— Да.
— Моля, елате насам, фройлайн!
При това повикване Хилда приближи. Художникът се стресна и каза, без да разсъждава:
— Мислех, че си е отишла!
— Както виждате, тя е все още тук.
— И тя е тази, която е говорила за принуда?
— Да.
— Тогава е излъгала!
Елън хвана Хилда за ръката и я попита:
— Истината ли казахте преди малко, когато споделихте уплашено с мен, че искат да ви принудят да позирате като модел?
— Да — заяви запитаната.
— Но това е лъжа! Да не би аз да ви принудих?
— Косвено — обясни Хилда храбро. — Тази дама поиска да ми посегне. Тя ме наруга и оскърби. Започна да ме увещава, а когато това не помогна, понечи да ме удари.
— Аз каква вина имам за това?
— Вие стояхте мълчаливо и одобрително, вместо да ме защитите.
— Гледай ти! Това малко момиче се осмелява да ме оскърби.
До момента Леда не беше обелила и дума, а само внимателно оглеждаше своята съперница. Сега сви презрително рамене и каза:
— Я оставете, хер балетмайстор! Една такава особа, някаква си там кроячка, стои къде-къде под нашето равнище, така че изобщо няма защо да разговаряте с нея.
Това изявление ядоса Хилда и тя рязко отговори:
— Но преди малко разговаряхте, когато ме убеждавахте, безсрамно разголена, да постъпя като вас!
— Я изхвърлете тая дрипа! — извика Леда във върховен гняв.
— Момент! Не толкова бързо! — обади се Елън — Младата дама се намира под моя закрила. Тя ще си тръгне с мен. Хер балетмайстор, аз счетох за свой дълг да ви направя една визита от куртоазия, но сега съжалявам от все сърце, че го сторих!
Подобно нещо още никой не беше му казвал. Някаква балетистка, която искаше да бъде назначена, дръзваше да му прави такава забележка. Това беше прекалено, наистина прекалено.
— Охо! — кипна той.
— Действително! — отговори тя. — Не може да ми бъде приятно да ставам свидетелка на сцена, каквато се разигра тук. Ето защо позволете да се оттегля.
— Моля, само още миг! — каза онзи. — Седнете само за минутка!
— Благодаря! — отклони американката.
Жена му направи негодуваща физиономия, а Леда вдигна подигравателно рамене. Това подсили намерението му да й тегли един крепък отговор.
— Вие търсите ангажимент за нашата сцена, нали? — попита.
— Търся? Това в никой случай не е правилният израз, майн хер.
— Не? Аха, вие мислите, че то трябва просто да ви бъде поднесено на тепсия?
В думите му се криеше толкова сарказъм, че тя хвана Хилда за ръката и каза:
— Елате, мило дете! Тук, както, изглежда, не е нашата среда.
— Охо! — извика дребният художник. — Една танцьорка като вас няма какво изобщо да говори за среда. Когато човек иска да получи ангажимент, не е препоръчително да върши подобни прибързаности. Разбрано?
При вратата тя се обърна още веднъж и отговори:
— Дали съм прибързана, нека реши съдията, когото след това ваше изказване ще уведомя по какъв начин сте се отнесли с това добро момиче!
Тя тръгна. Тримата се спогледаха безмълвно за няколко мига, после художникът каза:
— Това значи била американката!
— Да, това беше тя! — кимна Леда.
— Дръзко създание!
— Като всеки янки!
— За мен може да стане дяволски неприятна!
— Глупости! Ако навсякъде има такова държане, няма да остане дълго моя съперница.
— Но тя ще се разприказва.
— Не вярвам.
— Аз пък вярвам. Тя се почувства оскърбена, а сама знаете, че една оскърбена дама обикновено е непримирима.
— Наистина ли мислите, че ще отиде при съдията?
— Считам я способна да направи донесение. Имаше толкова решителен вид, толкова нахакано поведение. И за цялата тая история сте виновна единствено вие.
— Не дрънкайте глупости!
— Дрънкам глупости? Сдържайте си езика, мадмоазел! Трябваше да оставите шивачката на мен! Какво изобщо ви засяга тая работа?
— Немного. Но исках да ви помогна. За съжаление, не срещам благодарност.
— Аз мога ужасно да се изложа!
— Не мога да си го представя. Но дори и да е такъв случаят, за вас ще бъде по-добре да имате в мое лице съюзница, отколкото да ме отрупвате с безполезни упреци. Би следвало да го съзнаете!
— Хм-м! Не сте чак толкова неправа. Тая американка е дяволски наперена. Ще бъде наистина фатално, ако бъде ангажирана!
— Е, вие не допускайте тогава това да се случи.
— Как бих могъл?
Тя се направи на учудена и попита: