— Мисля, че притежавате влияние?
— Действително.
— И то навярно достига достатъчно далеч… Нали?
— Може би все пак малко се заблуждавате. Че притежавам влияние и че хората се вслушват и трябва да се вслушват в мен, това е безспорно, наистина, но влиянието ми не стига толкова далеч, че по едно просто желание от моя страна да прогонят някоя артистка.
— Е, тогава не го изразявайте!
— А какво?
— Направете интрига срещу нея!
— Лесно е да се каже!
— И също толкова лесно да се изпълни.
— Охо! Вие май сте малко интригантка?
— Ние, дамите от балета, винаги сме си повече или по-малко интригантки!
— Е, дайте ми тогава съвет!
— С удоволствие!
— Ще ви бъде трудничко.
— Не толкова трудно, колкото си мислите. Веднага ми хрумна нещо.
— Добре! Чудесно! Говорете!
— Знаете, че тази Стартън и аз трябва да играем Кралицата на нощта — първо аз и после тя. Какво ще стане, ако аз предизвикам фурор, а тя… изобщо не успее да се изяви?
— Как е възможно да стане това?
— Много просто, благодарение на вас и капелмайстора.
— Аз съм готов, но дали и капелмайсторът… нещата там не са толкова сигурни.
— О, що се отнася до него, той ми е в кърпа вързан!
— Наистина ли?
— Гарантирано!
— Това ме радва. Но как да подхванем работата, че американката изобщо да не може да се изяви, мадмоазел?
— Какво ще стане, ако при нейното излизане някои тактове, места или заключителни части на музикалния съпровод бъдат по-различни отколкото при мен?
— Мътните го взели!
— Какво ще кажете по въпроса?
— Идеята не е лоша!
— Нали! Американката е репетирала. Тя знае точно всеки такт от музиката. Тези промени ще я накарат да си изтърве нервите.
— Действително, действително!
— За целта някои паузи могат да се направят малко по-дълги или малко по-къси… някой фрагмент да се удължи от осем на дванайсет такта… о, има такива малки трикове, които действат безотказно.
— Естествено! И най-хубавото е, че действат, без всъщност някой да разбере. Неуспехът пада единствено върху артистката.
— Радвам се, че го одобрявате.
— Но дали капелмайсторът ще се съгласи на такива промени…?
— Убедена съм в това. За да бъда съвсем сигурна, днес ще го посетя още веднъж. Ще ви уведомя, а после и вие ще му направите своята визита.
— Налага ли се да обсъждаме с него този въпрос?
— Естествено. Нали заедно трябва да работите. Ще вървите ръка за ръка.
— В какъв смисъл?
— Само американката трябва да се стъписа от музикалните промени, балетният състав трябва да е стабилен. Ето защо е необходимо да се уговорите с капелмайстора и после да обърнете внимание на хората си върху въпросните различия.
— Фамозно! Мадмоазел, вие наистина сте една знаменита интригантка.
— Поне се чувствам напълно дорасла за тая префърцунена мис!
— Въпреки това обаче бих желал да ви дам един добър съвет.
— Говорете! За съвет, който наистина е добър, човек винаги трябва да е благодарен.
— Говорихте ли вече с шефа на клакьорите?
— Не.
— В такъв случай незабавно го наваксайте.
— Нима клакьорите тук са толкова добре организирани, че човек трябва да се страхува от тях?
— Така отлично, че трябва да се съобразява с тях.
— Що за птица е шефът им?
— Един крайно услужлив хер, който обаче умее да си гледа интереса.
— По тънката част?
— Да. Обича красотата, но златото — още повече.
— Има ли си определени гратификации?
— Разбира се. При него всяко нещо си има твърда цена.
— Добре би било човек да го знае!
— Аз имам някъде тук тарифата му. На нея е отбелязан и адресът му. Искате ли я?
— Да, моля.
Той издърпа чекмеджето на една масичка и й подаде напечатан лист с надпис:
Следваше опис:
„Еднократно ръкопляскане — 10 кр. (кройцера) на човек.
Одобрително кимане — 10 кр. на човек.
Шумна въздишка на възхита — 15 кр. на човек.
Доволно изпъшкване — 15 кр. на човек.
Удивено подскачане — 20 кр. на човек.
Високо «Ах!» или «Ох!» — 30 кр. на човек“
Списъкът продължаваше все в тоя дух до:
„Сензационно изпадане в безсъзнание — 5 глдн. (гулдена) на човек.“
А в края бе поместена забележката:
„Цените са разчетени за едно лице. Колкото повече клакьори са необходими, толкова по-голяма отстъпка се прави при незабавно плащане в брой. Не твърдо назначени артисти нямат право на тези ниски цени, а трябва да плащат по допълнително споразумение.“
— Към последните се числя и аз — засмя се Леда. — Значи отивам на по-висока тарифа?