— Сигурно. Но пък ще можете да разчитате на несъмнен успех.
— Много ми се иска веднага да отида при този хер, но… — Тя застана пред огледалото и отново избухна във висок смях. — В тоя вид наистина не мога да се появя пред тоя маестро на театралните овации. Ще ми предоставите ли момичето си на разположение, фрау балетмайсторша?
— С удоволствие.
— Бих желала да я изпратя да ми донесе няколко други тоалета. Този е съсипан за вечни времена.
— Моят костюм също!
— И моят — отбеляза балетмайсторът със сладникаво-вкисната физиономия.
— Не се грижете, ще ви обезщетя. Дайте ми мастило и перо. Вашето момиче трябва да може все пак да се легитимира.
След известно време тоалетът пристигна. Леда се преоблече и преди да си тръгне, попита още:
— Апропо, как всъщност трябва да титулува човек тоя шеф на клакьорите? Неговият адрес не съдържа никакво указание по въпроса.
— Хм-м! — ухили се художникът. — Този хер беше беден дамски моделиер. Веднъж се одързости да ушие рокля на една стара, богата дама. Тя се влюби в него, омъжи се за него, направи го рентиер, водеше го на театър. Там той бързо се разви до платен ентусиаст на изкуството, а после… е, да, после организира една дружина наемни ръкопляскаджии. И може да се каже, че тая работа я върши с голяма вещина. Титла и сан не притежава. Но има изискана външност и обича да се отнасят със страхопочитание към него. Шепне се на ухо, че му било приятно да го наричат барон.
— Чудесно! За мен е все едно, мога да го наричам дори Ваша светлост или Ваше величество. Нека видим къде ще намерим бившият крояч. Останете със здраве и до скоро виждане!
Взе един файтон и нареди да я откарат до жилището на клакьора.
Той притежаваше цяла къща, която по отношение богатството и подредбата можеше да конкурира някои аристократични домове.
Познавачът обаче веднага забелязваше, че това се отнасяше именно само до богатството. Стил, симетрия, артистични измерения нямаше. Леда предаде визитката си на един облечен във фрак слуга и бе пусната после да влезе.
Завари влиятелния хер да лежи в един шезлонг с благоуханна цигара между пръстите във фина ръкавица-гласе. Поклони се дълбоко. Мъжът намести претенциозно златния лорнет на носа, огледа я от главата до краката и попита:
— Мадмоазел желае…?
— Вашата закрила, хер барон.
Той присви самодоволно очи, спусна единия крак от шезлонга и продължи:
— Някой ви насочи към мен?
— Не.
— Значи идвате по собствена инициатива?
— Разбира се. Чувството ми за собствена значимост е твърде малко, за да си въобразя, че мога да си прокарам тук път през вашето благодушно одобрение.
Онзи смъкна и другия крак от шезлонга, надигна горната част на тялото, премести се усмихнато към нея и каза:
— Това ме радва. Едно такова зачитане може само да печели симпатии. Делово ли желаете да бъде уредена работата, мадмоазел?
Хвърли й красноречив, похотлив поглед. Тя предпочете да даде вид, че не го е разбрала. Отговори:
— Как иначе? Има ли и друг начин, освен чисто деловият?
— Разбира се.
— Аз не мога да се сетя.
— О, мадмоазел, позволете да ви поднеса комплиментите си. Сред дамите от Corps de Ballet толкова малко могат да се похвалят с подобна осведоменост. Къде всъщност сте получили образованието и подготовката си?
— В Париж.
— Ах, седнете, моля, до мен! Значи в Париж сте учили своето изкуство? Париж е град на любовта и непредубедеността. Как е станало така, че сте все още толкова неопитна, красиво мое дете?
— Неопитна?
— Разбира се! Иначе нали щяхте да знаете, че една дама може и по неделови начин да си подсигури отлични акламации.
— Мама е много строга!
— А, така, така! Майка ви беше с вас в Париж?
— Да.
— И сега също е с вас тук?
— Тя ме обича толкова много, че е винаги с мен, и никога няма да ме напусне.
— Напълно ви вярвам. Кой няма да обича една толкова интересна дама! Майката, естествено, на първо място. Но да се върнем на нашата работа. Вие желаете да преговаряте делово с мен?
— Да, хер барон.
— Мога ли да помоля за адреса ви?
— Хотел „Кронпринц“. Частно жилище бих могла да наема едва когато имам, щастието да бъда ангажирана.
— Естествено! Сега да видим какво може да се уреди, мадмоазел. Чух, че ще се появите най-напред като Кралицата на нощта?
— Ръководството на театъра е дало това разпореждане.
— Уверена ли сте в ролята си?
— Напълно.
— Е, ако желаете, аз също мога да се заема ефектно с моята.
Улови ръката й — тя наистина беше седнала при него — и прилепи към нея една целувка.
— Може би смятате вземането на ръката ми за своя роля, хер барон? — попита тя, изигравайки девическа свенливост.