— И защо не? Но бих предпочел да я заменя с вашите устни.
Обви ръка около нея и поиска да я притегли към себе си.
— Хер барон! — предупреди тя.
— Забранено ли е да проявя внимание към вас?
— Това не е ли нещо повече от внимание?
— Не, не е. Ще признаете все пак, че трябва да опозная моите клиентки, нали?
— Разбира се.
— Трябва да знам също дали са мили!
— Наистина ли?
— Да. И не само мили, но и отстъпчиви.
— Ах!
— Или по-точно отдайни!
— Много сте претенциозен!
— Означава ли това, че искам твърде много?
— Може би.
— Е, на първо време бих желал само да знам как умеят да целуват вашите красиви червени устни.
— Това и аз самата още не зная.
— Не е и необходимо. И така… моля, моля!
Тя сега допусна да я привлече към себе си и да притисне уста към устните й. Но в същия миг от входа се извика:
— Милостивата фрау!
Слугата, направил това съобщение, се оттегли незабавно, щом мярна нежната сцена.
— За Бога, жена ми! — възкликна бившият шивач. — Отдръпнете се!
Тя се изстреля от шезлонга и по най-бързия начин остави масата между себе си и него.
— Още по-нататък! — нареди той. — На съвсем почтително разстояние!
И това стана тъкмо навреме, защото в този миг дамата влезе.
Беше символ на отявлена грозота — върлинеста, суха до трошливост, едното рамо криво и по-високо от другото. Последния недостатък беше опитала да прикрие с различни прийоми на моделиерството, но без необходимия ефект. Тя метна един изпитателен поглед на танцьорката и пристъпи към съпруга си.
— Аз заминавам, скъпи Леон — осведоми, — и дойдох да се сбогувам.
Наведе се и му поднесе шарановата си уста за целувка. Той се изчерви и се направи, че не забелязва какво иска.
— Е! — каза тя. — Адио!
— Адио, любов моя!
— Но не толкова студено! Колко си разсеян днес! Моята целувка! Моля!
Сега тя сложи обхватните си устни върху, или по-точно около, неговите — актът произведе плющене, все едно някой беше пробил с юмрук дупка в мукава — и вдигна глава.
— Да ти донеса ли нещо? — попита нежно.
— Благодаря, благодаря!
— Адио тогава!
Огледа на тръгване още веднъж танцьорката, обърна се пак към мъжа си и попита:
— Коя е тази дама?
— Мадмоазел Леда.
— Балерината?
— Да. Моли за протекцията ми.
Жената хвърли един ревнив, пронизващ поглед на Леда и я запита:
— Добре ли сте материално, фройлайн?
— Така мисля — отговори запитаната.
— Разберете ме добре! Имам предвид конкретно дали сте добре с парите!
— Действително съм добре.
— Това ме радва. Дамите от вашия бранш все предявяват невъзпитаното искане да заплащат усилията на моя съпруг с всичко друго, само не и с пари. Това намалява приходите и уврежда семейното щастие, така че е недопустимо.
— Но, любов моя! — обади се с укоризнен тон шефът на клакьорите.
— Какво има? — отговори тя. — Имам правото да обърна внимание на тази дама върху тесните граници, в които трябва да се придържа. Сбогом!
Тръгна. Мъжът й се надигна и пристъпи до прозореца. Гледа дълго и безмълвно надолу към улицата, додето се чу трополенето на кола. После се обърна.
— Слава Богу! Замина! — отрони с въздишка. — Извинете, мадмоазел, че бяхте прекъсната от тази малка сцена.
— О, моля! Това беше една много мила семейна идилия.
Физиономията й беше приела такъв подозрителен израз, че той не можеше да остане в неяснота относно онова, което си мислеше.
— Тя толкова ме обича! — отбеляза „баронът“, сякаш чувстваше необходимост да се извини, че притежава любовта на едно такова създание.
— Това е лесно обяснимо!
— Е, да оставим тези неща. По-добре да продължим нашата прекъсната беседа!
— На вашите услуги!
Същевременно отстъпи толкова очебийно една крачка назад, че онзи тутакси вметна:
— Не, не така! Не от такова разстояние!
— Но хер баронът преди малко ми разпореди съвсем почтително разстояние!
— Това беше преди малко. Жена ми! Знаете! Или трябва да бъда по-ясен.
— Не. Разбирам! — засмя се тя игриво.
— Хайде тогава! Елате пак тук!
— Ами вашият слуга?
— Какво?
— Той, изглежда, има много неприятния навик да нахълтва в най-неподходящо време.
— Не се безпокойте! Това сега няма да се случи. Впрочем той е верен и мълчалив. Хайде моля!
Пристъпи към нея, хвана я за ръката и я поведе към шезлонга, където я притегли към себе си.
— И тъй, докъде бяхме стигнали? — попита.
— До моите устни.
— Правилно! Да започнем отначало!
Целуна я отново. Тя го изтърпя в продължение на минута-две и се освободи от прегръдката му, като заяви: