— Засега достатъчно. Вече може би знаете дали съм мила, или не.
— Мила сте. Но ще останете ли такава и занапред?
— Това зависи единствено от хер барона.
— Е, каквото зависи от мен, със сигурност няма да бъде пропуснато. При кого се осведомихте за жилището ми, мадмоазел?
— При балетмайстора.
— Хубаво! Той притежава мои печатни формуляри. Показа ли ви някакъв?
— Да. Прочетох го.
— Не намирате ли, че работя на ниски цени?
— С постоянните артисти на местната сцена — да.
— С външни, мислите, не?
— Липсват ми данни да го преценя.
— Е, външните артисти сключват с мен сепаративни споразумения.
— Чудесно! Да го направим тогава, хер барон!
— Аз съм готов. Нека установим следователно какво всъщност искате от мен.
— Много бих желала да гледате и се отнасяте към мен като с постоянна артистка.
— Това сега е невъзможно.
— Погрижете се тогава да бъде ангажирана!
— Какво предлагате в замяна?
— Вие колко искате?
Той направи замислена физиономия, даде вид, сякаш пресмята, и каза:
— Вашият случай е изключителен. Много е трудно да се назове нещо конкретно. Освен това аз не познавам възможностите ви.
— Мисля, че добрата известност ме е предшествала, така че имам съответната препоръка.
— О, нямам предвид артистичните ви възможности, а паричните. Вие заявихте пред моята жена, наистина, че разполагате със средства…
— Само за да успокоя съпругата ви!
— Помислих си го. Но как стоят нещата в действителност?
— Не съм богата.
— Това поне дава точка, за която човек може да се залови. Вие вероятно съзнавате, че е трудно да се ентусиазира публиката дотолкова за дадена артистка, че тя да бъде веднага ангажирана?
— Може би е така.
— На всичкото отгоре имате такава противница!
— Не се страхувам от нея.
— Но тази американка била изключително голяма артистка.
— Това не ми импонира!
— Хубаво! Да не спорим. Успехът на вашата първа продукция трябва да бъде съкрушителен. Аз следователно трябва да разпределя всичките си подчинени по местата им. Това само по себе си отваря много работа и означава преди всичко големи разходи.
— На колко биха възлизали?
— Най-малко петстотин гулдена.
Тя се стъписа. Ясно й пролича.
— Петсто…
Думата заседна в устата й.
— Да, петстотин гулдена.
— Не може ли нещо да се промени?
— По принцип не!
— Но иначе…?
— Е, не съм с кораво сърце и се надявам, че ще ми бъдете благодарна. В състояние ли сте веднага да платите четиристотин?
— На момента — не.
— Ех, жалко! По-ниско не мога да сваля.
— Но можете да ми отпуснете кредит?
— С удоволствие бих го направил, но моят касиер в никой случай не би го допуснал.
— Дотолкова ли сте зависим от този мъж?
— Мъж? — ухили се той. — Жена ми е касиерът.
— О, уви!
— Да, о, уви! Следователно виждате, че не бих могъл да следвам един нежен порив на сърцето!
— При това положение наистина ще бъда принудена да се откажа от вашата подкрепа, хер барон!
— Но това ще бъде във ваша вреда!
— Зная. Но ги нямам тези проклети четиристотин гулдена. Не мога да платя.
Той се облегна назад. Изглежда, размишляваше. После каза:
— Хм-м! Може би все пак има изход.
— Какъв?
— Един, който мога да приема само при едно много специално условие.
— Кажете го това условие!
— Ще бъда откровен. Вие сте очарователна. Харесвате ми. Бих желал да бъда един час насаме с вас.
— Ние сега сме сами.
— О, не така насаме, както имам предвид.
— Как иначе?
— Едва ли е необходимо някакво специално обяснение. Вдругиден вие излизате на сцената. Имате ли някакъв ангажимент след приключване на балета?
— Не.
— Е, добре. Поставям условието след балета да останете в костюма на Кралицата на нощта…
— Въобще да не се обличам?
— Не. Ще наметнете само някое палто отгоре.
— С каква цел? Защо?
— Защото искам да ви съзерцавам един час насаме в този прелестен костюм.
— Къде трябва да ви видя или срещна?
— Аз ще ви взема с файтон.
— Къде ще ме отведете?
— Сега още не знам. Но във всеки случай ще потърсим някое място, където няма да бъдем смущавани.
— Майка никога няма да позволи такова нещо!
— Ваша си работа как ще постигнете съгласие с майка си. Това е условието, което споменах. Ако се съгласите, ще поставя цялата си подкрепа на ваше разположение и ще маркирам също паричния изход, за който говорихме преди малко. И така, готова ли сте?
— Първо уточнете паричния изход!
— Всъщност не би следвало да го правя, но за вас съм готов на едно изключение. Няма да ми плащате четиристотинте гулдена. Ще изчакам…