— Но вашият касиер, съпругата ви!
— Моля, позволете да се изкажа! Вместо тези четиристотин гулдена, които би трябвало да платите предварително, без гаранция, че действително ще бъдете ангажирана, ще внасяте петпроцентна рента от заплатата си, и то в деня на изплащането й.
— Но това означава сума, повече от четиристотин гулдена!
— Аз обаче също се задължавам в продължение на една година да поставям на ваше разположение всичките си подчинени!
— Това наистина е нещо друго!
— Изискването ми е справедливо, нали?
— Поне може да бъде изслушано.
— Поне изслушано? Не мислете, че ще отбия и един-единствен кройцер!
— Хм, аз не съм голяма майсторка в смятането. Плащанията винаги са ми били крайно неприятни. Така че да не се караме!
— Много разумно казано! И тъй, пет процента?
— Да, от мен да мине!
Подаде му ръка и той я стисна.
— Естествено, ще изготвим контракт?
— Контракт… ха!
— Това е безусловно необходимо. Няма да отнеме много време. Веднага ще го напиша.
— Направете го. Аз междувременно ще помоля за една от цигарите ви!
— Ей къде са. Вземете си!
Той седна при писалището и започна да пише. Тя пушеше през това време с най-голямо спокойствие. Уговорените задължения не й създаваха ни най-малка грижа.
— Готово! — каза той след известно време. — Ще ви го прочета. Слушайте!
— О, моля, моля! — отби тя. — Пощадете ме! Никога не съм могла да слушам контракти.
— Но нали трябва да го подпишете!
— И без тези формалности ще го сторя. Дайте перото!
Постави името си върху хартията и се обърна после с прелестна непринуденост към него:
— Сега приключихме. Всеки знае своите права и задължения. И сега ще ви помоля за един съвсем искрен, правдив отговор.
— По какъв въпрос?
— Познавате ли Стартън?
— Лично не.
— Значи тя не е била при вас?
— Не.
— Но следва да се очаква, че ще ви се представи.
— Съмнявам се.
— Имате ли основание?
— Хм-м! — прокашля се онзи няколко пъти смутено. — По този въпрос не би трябвало да говоря.
— Защо? Аз ви помолих за откровеност.
— Действително. Е, мадмоазел, ние сега фактически сме съюзници и при това положение мисля, че не бива да бъда сдържан. Ще споделя следователно, че притежавам няколко реда от ръката на американката.
— А-а! Тя е помолила за подкрепата ви?
— Не.
— Че защо иначе ще ви пише?
Той не можеше и не искаше да каже истината. Беше слушал толкова много за успехите на Елън Стартън, че сметна, ще бъде от полза, ако лично й предложи услугите си. Едва разбрал, че е пристигнала в столицата, той й изпрати следната оферта:
„Майн фронлайн!
Една артистка с Вашата рутина много добре знае каква стойност имат организираните овации при желание за нов ангажимент. Той зависи от успеха на първия спектакъл, а този успех се явява съвсем определено от дружните усилия на онези сили, с които от дълго време имам честта да се разпореждам.
С настоящото поставям моя корпус от шейсет клакьори от мъжки и женски пол на Ваше разположение и съм убеден, че с тяхна помощ ще успеете блестящо да разбиете на рампата своята съперница.
С особено уважение и почитание:
Но и през ум не му мина да каже и дума на Леда за това писмо. Напротив, той обясни:
— Бях заминал някъде и по време на моето отсъствие заместникът ми е извършил глупостта да направи една оферта на тази американка. Бях бесен.
— Помислих си го! Сега е лесно обяснимо защо ви е писала. Тя пожела ли да отговори на тази оферта?
— Да.
— Мога ли да науча какво ви е писала?
— Само при строга дискретност!
— Разбира се.
— Ето, четете!
Взе едно писмо от писалището и й го даде.
То съдържаше следните редове:
„Майн хер!
Не мога да се похваля, че притежавам онзи вид рутина, за която споменавате. Ето защо сигурно няма да се учудите, че и в останалото моето мнение се различава от Вашето.
Не мисля, че платената, сиреч фалшивата, акламация може да създаде препятствия за един истинска артист. Аз ненавиждам фалша, така че се виждам принудена да се откажа от Вашата подкрепа.
— Е, какво ще кажете? — попита бившият шивач, когато танцьорката прочете писмото.
Тя повдигна пренебрежително рамене и отговори:
— Глупаво, твърде глупаво!
— Нали! Какво си въобразява тая фръцла!
— Тя е откачена!
— Не само откачена, ами направо невъзможна!
— Естествено, вие ще наредите да ръкопляскат така, че цялата сграда да се събори!